Решение № 308 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 297/2009 г.
ВКСII наказателно отделение17.07.2009 г.докладчик Жанина Начева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 76 от 14.04.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 97/09 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 308 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 297/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Й. Р., чрез защитника, и по жалба на частния обвинител В. Б. И., действаща лично и като законен представител на С. Б. И., Б. Б. И. и М. Б. И., против въззивно решение № 76 от 14.04.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 97/09 г. В жалбата на частния обвинител обширно се развиват съображения в подкрепа на касационното основание за явна несправедливост на наложеното наказание с искане за отменяване на въззивното решение. В жалбата на подсъдимия е отбелязано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК с искане да се намали продължителността на пробационните мерки и на срока, за който е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. В съдебно заседание както повереникът (адв. В.), така и защитникът на подсъдимия (адв. К.) поддържа депозираната жалба, а жалбата на другата с. преценява като неоснователна и намира, че трябва да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 41 от 20.03.2008 г. по н. о. х. д. № 1043/07 г. Старозагорският окръжен съд е признал подсъдимия Р. Й. Р. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК му е наложил наказание пробация, изразяваща се в пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, всяка за срок от две години, и пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК - безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа годишно за две поредни години. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години. В негова тежест са възложени направените по делото разноски. С въззивно решение № 76 от 14.04.2009 г. по в. н. о. х. д. № 97/09 г. на Пловдивския апелативен съд първоинстанционната присъда е изменена- намалена е продължителността на пробационните мерки от две години на една година, както и срокът на лишаването от право да се управлява моторно превозно средство на една година. Подсъдимият е осъден да заплати съответни разноски във въззивното производство. Касационните жалби са неоснователни. Съдът адекватно е отчел значението на смекчаващите отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало, положителна характеристика, дадена от кмета по местоживеене, съпричиняващото поведение на пострадалия за съставомерните последици и действията на подсъдимия за оказване на помощ след транспортното престъпление). Наред с това съдът не е пренебрегнал, а прецизно е отчел тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение, довело до смъртта на пострадалия Б. В. И., както и информацията за личността на подсъдимия като водач, предвид налаганите му наказания по административен ред. Избраната комбинация от пробационните мерки, които формират самата пробация - двеста часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една година в съчетание със задължителните пробационни мерки за продължителност също от една година на всяка поотделно, съответстват на данните и обстоятелствата, очертаващи спецификата на деянието и личността на подсъдимия, а наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК за срок от една година държи сметка за необходимостта от съблюдаване на стриктна дисциплина при движение на пътя. Съвкупната санкция може в пълна степен да постигне целите по чл. 36 от НК, затова няма основание да се приеме касационното основание за явна несправедливост, на което единствено почива жалбата на частния обвинител и жалбата на подсъдимия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК