Решение № 14865 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6838/2009 г.

Решение № 14865 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6838/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Титан-север" ООД - гр. Видин, чрез процесуалния представител адв. Васил Бенов, срещу решение № 26 от 11 март 2009 година, постановено по адм. д. № 316/2008 година по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ДК-02-ВД-14/30 ноември 2008 година на началника на РДНСК - гр. Видин. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Началникът на РДНСК - гр. Видин, чрез юрк. Диана Савова, намира за неоснователна касационната жалба. Останалите ответници - "Еко титан" ЕООД - гр. Видин и кметът на община Видин, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Видин е образувано по жалба на "Титан-север" ООД срещу заповед № ДК-02-ВД-14/30 ноември 2008 година на началника на РДНСК - гр. Видин, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Гараж", находящ се в кв. 17 по действащия ПУП на гр. Видин, ул. "П. К. Яворов". Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че строежът, чието премахване се иска, представлява масивен гараж с размери 6, 60/6, 10 м. Върху бетонова плоча е изпълнен тухлен зид с дебелина 25 см и покрив с покривни панели тип "Спироли". Обособени са две гаражни клетки с монтирани две гаражни врати. Строежът е изпълнен в периода 1988 - 2000 година без издадени строителни книжа. Установено е, че не са подавани искания за узаконяване на строежа, както и това, че не е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, както и съгласно действащия Закон за устройство на територията. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че осъщественото строителство е незаконно такова по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството и липсата на декларация пред одобряващите органи, подадена до 31 декември 1998 година, законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Възражението на касатора, че процесният гараж е закупен от него по пазарни цени, е неотносимо към правилността на оспореното съдебно решение, както и към заповедта на началника на РДНСК - гр. Видин за премахването му, като последното е обсъдено от административния съд. Неоснователно е и възражението за търпимост на строежа. Този въпрос е бил изследван и съответно обсъден и от административния орган и от съда, като обосновано и в съответствие с доказателствата по делото е прието, че в случая не са налице предпоставките за признаване статут на търпимост на гаража. В допълнение следва да се отбележи, че за определяне даден строеж като търпим, не е достатъчно само времето на извършването му, в какъвто смисъл е направеното в касационната жалба възражение. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,