Решение № 8622 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5532/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Административен съд - Търговище, подадена чрез пълномощник, против решение 31 от 18.03.2022 г. по адм.д. 466/2021 г. на Административен съд - Шумен, с което касаторът е осъден да заплати на "Дикона Трейд" ЕООД сума от 3000 лв. като обезщетение за имуществени вреди от правораздавателна дейност, причинени от съществено нарушение на правото на Европейския съюз, представляващо размера на платена от дружеството - ищец имуществена санкция, наложена му с наказателно постановление 38-0002185/04.12.2020 г. на директора на РД Автомобилна администрация - Русе, потвърдено от Административен съд - Търговище с окончателно съдебно решение по канд 71/2021 г. по описа на този съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 01.11.2021 г., до окончателното й изплащане. Касаторът навежда доводи за недопустимост на съдебния акт поради подадена нередовна искова молба, при неправилно установена пасивна процесуална правосубектност, доколкото ищецът претендира вреди от неправилно транспонирана директива и претенцията е насочена срещу недопустим ответник. Алтернативно навежда доводи за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Счита, че не са налице материалноправните предпоставки да бъде ангажирана специалната деликтна отговорност на съда за нанесени вреди от нарушение на ПЕС по чл. 2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). По подробно изложени съображения иска обезсилване на съдебното решение като недопустимо или отмяната му като неправилно. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на исканите от ответника такива. Ответникът "Дикона Трейд ЕООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че в Районен съд - Попово по жалба на Дикона Трейд ЕООД е образувано анд 22/2021 г. срещу наказателно постановление 38-0002185/04.12.2020 г. на директора на РД Автомобилна администрация - Русе за нарушение на чл. 7а ал. 2 пр. З от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), с което на дружеството на основание чл.96г, ал.1, предл. 2 от ЗАвтП е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лева. Наказанието на дружеството е за това, че на 30.10.2020 г. в гр. Русе е извършена комплексна проверка на "Дикона Трейд" ЕООД, притежаващо лиценз 16441 за международен превоз на товар, е установено, че съгласно пътен лист от 20.11.2019 г., издаден по маршрут от Република България за Русия, П. К. П. като водач на товарен автомобил с рег. [рег. номер], собственост на дружеството, не отговаря на изискванията за психологическа годност, като не притежава валидно удостоверение за психологическа годност за период 11.10.2018 г. до 11.01.2020 г. С решение 44 от 09.03.2021 год., постановено по анд 22/2021 г. на РС- Попово е потвърдено обжалваното наказателно постановление. Постановеното решение е обжалвано пред Административен съд - Търговище и с решение 71 от 01.06.2021 г. по канд 71/2021 год. касационният съд е оставил в сила решението на РС - Попово. На 01.11.2021 г. в АС- Търговище е заведена искова молба от "Дикона Трейд" ЕООД против АС - Търговище за обезщетение за причинени имуществени вреди от решението, постановено по канд 71/2021 год. по описа на същия съд, по която е образувано адм. д. 301/2021 г. С определение 13044 от 21.12.2021 г. по адм.д. 11372/2021 г. на Върховния административен съд на основание чл. 133, ал. 6, т. 2 АПК делото е изпратено за разглеждане в АС - Шумен. По делото са представени и приети като доказателства Удостоверение за наличието или липсата на задължения изх.250202200042893/02.03.2022год., изд. от ТД на НАП Варна, офис Търговище, заверено извлечение от Сметка 493 Разчети със собственици от Аналитичния регистър на Дикона Трейд ЕООД за периода от 27.08.2021 г. до 27.08.2021 г. и разпечатка за извършено електронно банкиране ДСК Директ от Банка ДСК от 01.09.2021 год., от които се установява, че така наложената имуществена санкция, е била изцяло заплатено от дружество на 26.08.2021 г., както и че към 02.03.2022 г. дружеството няма задължения към бюджета според данните от регистъра на НАП. При така установените факти АС - Шумен е приел, че имуществената санкция на провереното пътно превозно средство, собственост на дружеството, е наложена на основание чл. 96г, ал. 1, пр. второ от ЗАвП за това, че "Дикона Трейд" ЕООД е допуснало водач на негово МПС, с което е осъществяван международен превоз на товари, водачът на което не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, в нарушение на чл.71, ал. 2 , пр. 3 ЗАвП. Приел е, че при постановяването на окончателното съдебно решение по образуваното касационно административно дело АС-Търговище не е съобразил и приложил относими норми на европейското законодателство, на правото на Европейския съюз - Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства, както и Тълкувателно решение по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Съдът е посочил, че искът е предявен от лице с правен интерес и срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, разполагащ с правосубектност като юридическо лице съобразно изискването на чл. 205, ал. 1 АПК, като в случая не се касае за неправилно транспониране в националното законодателство на Директива 2006/126/ЕО, а вследствие неприлагане на европейското законодателство и несъобразяване на задължително решение на СЕС по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990 на СЕС. Приел е, че доколкото се претендира обезщетение за имуществени вреди, които са резултат от правораздавателна дейност на административен съд, с позоваване на нарушения на правото на Европейския съюз, е налице хипотезата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. АПК, която претенция е процесуално допустима и е насочена правилно спрямо съда, постановил окончателния съдебен акт. Според първоинстанционния съд, съгласно Директива 126/2006/ЕО щом водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория за срока на валидност на същото това свидетелство за управление на МПС, който за посочените категории е пет години и, съответно, не следва да се явява на преглед за физическа и психологическа годност в този срок, като предвидената в Наредба 36 от 15.05.2006 г. на министъра на транспорта, тригодишна валидност на удостоверенията за психологическа годност в Република България, която валидност не съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление на МПС, респ. със срока за подновяване на свидетелството за управление, е незаконосъобразна, тъй като противоречи на регламентацията на този въпрос, дадена в Директива 126/2006/ЕС. Поради това АС - Търговище като касационна инстанция е следвало да откаже да съобрази нормативното задължение на водачите, осъществяващи превоз на пътници и товари, вменено им с Наредба 36/2006 г., да притежават удостоверение за психологическа годност съгласно изискванията на чл. 7а, ал. 2 ЗАвтП, във връзка с чл. 7, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата. При така изложените мотиви АС - Шумен е заключил, че са изпълнени материалноправните предпоставки, установени в практиката на Съда на ЕС - ТР от 19.11.1991 год. по съединени дела С-6/90 и С-9/90, респ. и в чл.2в, ал.1 ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на ответника заради причинени на "Дикона Трейд" ЕООД имуществени вреди от правораздавателната дейност на АС -Търговище, при която е допуснато нарушение на правото на Европейския съюз. То е съществено, тъй като при постановяването на окончателното съдебно решение ксационният съд не е съобразил и приложил относими норми на европейското законодателство, в случая на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 год. относно свидетелства за управление на превозни средства и ТР от 19.11.1991 год. по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990 на съда на ЕС. Поради това е формирал извод, че предявеният иск против АС -Търговище е основателен и доказан до пълния си предявен размер от 3000 лева. Приел е, че при основателност на главния иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушението на Общностното право следва да бъде уважено и акцесорното искане за заплащане на законната лихва върху главното вземане от момента на завеждане на предявения иск до окончателното му заплащане. Решението е правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. Разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, а според чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ - когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е административен съд, ВАС или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. По аргумент от чл. 203, ал. 3 от АПК за имуществената отговорност и за допустимостта на исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, уредена на свой ред в разпоредбата на чл. 340, § 2 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Задължението на държавата да поправи вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията й, произтичащи от Договорите (разбирани като Договор за Европейския съюз и ДФЕС) е един от основните принципи на правото на Съюза, който е провъзгласен за първи път решение на Съда на Европейския съюз от 19.11.1991 г. по съединени дела С-6 и 9/90. С него СЕС постановява, че принципът за отговорността на държавата за причинените от нея вреди на частноправните субекти, вследствие на нарушения на общностното право, е присъщ на системата на Договорите. В последвалата практика на СЕС са изведени условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, като трайно застъпено и безпротиворечиво в тази практика е прието, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия, а именно - когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. На доказване подлежат посочените предпоставки, всички твърдени в исковата молба факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и на техния размер. При това условията следва да са налице кумулативно при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, съответно ответниците. Правото на ЕС не съдържа изрична регламентация на иска за обезщетение за вреди, причинени на частно правните субекти от нарушаването му. СЕС приема в свои решения, че по силата на предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза и че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът. Материално правните предпоставки се определят от СЕС в неговите решения са кумулативни и същите са посочени в първоинстанционното решение - предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (виж решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, т. 47, решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, т. 87, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37). Задължението на държавата членка да отстрани незаконосъобразните последици от всяко нарушение на ПЕС съществува във всички хипотези на нарушаването му, независимо кой е публичният орган, извършил нарушението и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава членка носи отговорност за поправянето на вредите. Според приетото от СЕС в т. 20 и т. 23 от решението му по дело С-168/15 принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на ПЕС, за което носи отговорност държавата, е приложим и когато въпросното нарушение произтича от решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, при наличието на същите материалноправни предпоставки. Съдът е приел, че това се налага предвид съществената роля, която изпълнява съдебната власт за защита на правата, които частноправните субекти извеждат от правните норми на Съюза, и обстоятелството, че юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, по дефиниция представлява последната инстанция, пред която те могат да предявят правата, предоставени им от тези правни норми. Държавата участва в съдебните производства по спорове за обезщетения за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ). Без да става страна по делото, тя е обвързана от постановеното решение. Положението на АС - Търговище, като национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция по отнесен пред нея правен спор по административнонаказателно производство, не изключва възможността иск за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на ПЕС, да бъде предявен против него като процесуален субституент на държавата с твърдения, че това нарушение е допуснато в правораздавателната му дейност. Преценката за това дали допуснатото нарушение на ПЕС е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции. При така очертаната правна регламентация, предвид характера на производството по обезщетение, образувано по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ подлежащите на установяване в него материални предпоставки за реализиране на отговорността на държавата и установените по делото факти, изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск срещу АС - Търговище е правилен. По делото безспорно е установено, че отговорността на "Дикона Трейд" ЕООД е била ангажирана за осъществяване на административно нарушение на на чл. 7а ал. 2 пр. З от ЗАвтП, като не се спори, че към момента на извършване на проверката водачът е притежавал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство. Съгласно чл. 51, ал. 4 Закона за българските лични документи (ЗБЛД) срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5 години. Посочената разпоредба е в съответствие с чл. 7, пар. 2, б. "б" от Директива 2006/126/ЕО, съгласно която, считано от 19 януари 2013 г. свидетелства, издадени от държави - членки за категории С, СЕ, C1, С1Е, D, DE, Dl, DIE имат срок на административна валидност 5 години. Съгласно на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Това е Наредба 36/2006 г. в която са посочени изискванията за психологическа годност и нейното удостоверяване. Видно от чл. 8, ал. 2 от Наредба 36/2006 г. удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година. Посочената разпоредба е изменена с ДВ бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г., и към момента гласи, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Видно от посочените разпоредби към момента на ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството с наказателно постановление и към момента на постановяване на касационното решение на АС Търговище, сроковете на валидност на удостоверенията за психологическа годност в националното ни законодателство са по-кратки от сроковете за валидност на СУМПС, което е в противоречие с Директива 2006/126/ЕО. Разпоредбата на чл. 7, пар. 1 от Директива 2006/126/ЕО регламентира издаването на СУМПС, като съгласно буква а) свидетелства за управление на превозно средство се издават само на кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на приложения II и III. В чл. 7, пар. 3 от Директива 2006/126/ЕО е посочено, че подновяването на свидетелства за управление на превозно средство, когато техния срок изтече, подлежи на продължаващо спазване на минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление, постановени в приложение III за свидетелства за управление на превозно средство от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E. В Директива 2006/126/ЕО е предвидена е възможност държавите членки да ограничават срока на административна валидност на свидетелства за управление на превозно средство, но не и възможност за ограничаване единствено на срока за административна валидност на медицинските прегледи удостоверяващи тяхната физическа и умствена годност. Посоченото е видно от чл. 7, пар. 3 от Директива 2006/126/ЕО, където е посочено, че държавите членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение, както и че държавите членки могат да намалят срока на валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни курсове. Потвърждава се и от т. 5 от Приложение III на Директивата, уреждащо част от материята на медицинските прегледи, където е посочено, че стандартите, установени от държавите членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по - строги от изложените в настоящото приложение. С оглед на това, тези по - строги стандарти могат да бъдат въвеждани на национално равнище само и единствено в случаите на първоначалното издаване и последващо подновяване на свидетелствата за управление на моторно превозно средство. Така изложеното напълно съответства и с Решение от 18 януари 2024 г. на СЕС по дело С-227/22, съгласно което член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност. Видно от т. 36 от решението регламентираната в националното ни законодателство правна уредба надхвърля необходимото за гарантиране на целта за безопасност на движението по пътищата, и доколкото задължава водачите да притежават както свидетелство за психологическа годност, така и валидно свидетелство за управление, може да застраши сериозно постигането на предписания от Директива 2006/126 резултат. В т. 37 от решението е посочено още, че налагането на притежателите на валидно свидетелство за управление на допълнително задължение да притежават такова отделно удостоверение за психологическа годност би представлявало всъщност недопустимо допълнително ограничение, доколкото свидетелството за управление, издадено от държава членка в съответствие с член 1, параграф 1 от Директива 2006/126, трябва да се счита за доказателство, че притежателят на това свидетелство е отговарял на предвидените в тази директива условия за издаване в деня, в който посоченото свидетелство му е било издадено. Наред с това видно от т. 39 и т. 44 от решението държавите членки не могат да изискват доказателство за умствена годност за управление на интервали от време, по-кратки от срока на валидност на свидетелството за управление. Волята на законодателя на Съюза е медицинските прегледи и подновяването на свидетелството за управление да съвпадат, като разглежданите разпоредби не предвиждат възможността държавите членки да определят по-кратки срокове за медицинските прегледи на водачите от група 2. Предвид изложеното АС Търговище, в качеството му на национална юрисдикция от последна инстанция е следвало да съобрази намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 7, пар. 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО. Вместо това, АС Търговище е оставил в сила Решение 44 от 09.03.2021 г. по анд 22/2021 г. на Районен съд Попово, с което е потвърдено наказателно постановление 38-0002185/4.12.2020 г. на директора на РД Автомобилна администрация Русе, с което на "Дикона Трейд ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер на 3000 (три хиляди) лева на основание чл.96г, ал.1, предл. 2 от ЗАвтП. Нарушението на нормата е "достатъчно съществено", доколкото има пряко противоречие със Съюзната норма. От неизпълнението на посоченото задължение за съобразяване на правото на ЕС са произлезли търсените от ищеца вреди, а именно заплатената от него санкция по влязлото в сила наказателно постановление в размер на 3 000,00 лв. Вредите са в пряка причинно-следствена връзка от нарушението на правото на ЕС, тъй като именно в следствие на правораздавателната дейност на АС Търговище и постановеното от него съдебното решение наказателното постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция, е влязло в сила и е станало годно изпълнително основание (чл. 64, б. в ЗАНН). Решението на АС Шумен е правилно и в частта, с която АС Търговище е осъден да заплати на дружеството и законната лихва върху присъдената му сума от 3 000,00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба 01.11.2021 г. г. до окончателното й изплащане. По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски в полза на касатора не се дължат. Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд