Решение № 13777 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2192/2009 г.

Решение № 13777 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2192/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по жалба от Димитър Борисов Георгиев от гр. Свиленград, община Хасково, чрез пълномощника си-адв. Елена Милева, против решение № 854/30.12.2008 г., постановено от Министерския съвет на Република България, публикувано в ДВ, бр. 4/2009 г., с което на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34 и § 1 от ДР на Закона за държавната собственост, чл. 60, ал. 1 от АПК, са отчуждени за държавни нужди за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград-турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч., съгласно влезли в сила парцелирани планове, одобрени със заповед № РД-02-14-382 на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството от 26 юни 2006 г. в участъка "Гара Харманли-Свиленград-турска/гръцка граница от км. 268+600 до км 315+700, имоти и части от имоти-частна собственост, намиращи се на територията на община Свиленград, представляващи земеделска територия и урбанизирана територия, подробно описани по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собствениците в приложението, в частта му, касаеща имот № 14708.34.83, находящ се в землището на с. Генералово, община Свиленград-ЕКАТТЕ 14708, с площ от 0.760 дкр., от които отредени за отчуждаване 300 кв. м, с определено обезщетение в размер на 200 лв. Жалбоподателят твърди, че е собственик по наследство на имота и че при определяне на размера на обезщетението не е съобразено, че имотът е с трайно ползване:лозе, категория IV, находящо се в м. "Семера", като не са оценени и трайните насаждения, които ще се унищожат вследствие на проведеното мероприятие и това допълнително уврежда жалбоподателя. Пазарните цени на имотите, намиращи се извън регулацията на село Генералово и около него, са значително по-високи от посочените в атакуваното решение, изхождайки от немалко извършените продажби на такива имоти при свободно договаряне. Ответникът по жалбата-Министерският съвет на Република България и конституираните заинтересовани страни:Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Националната компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, оспорват подадената жалба като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 38 от ЗДС от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. От представените по делото писмени доказателства се установява следното: С Решение № 854/30.12.2008 г. на Министерския съвет на РБ, на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б и § 1 от ДР на Закона за държавната собственост (ЗДС) и пред вид необходимостта от осигуряване на защита на особено важни държавни и значими обществени интереси, са отчуждени за държавна нужда- за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив-Свиленград-турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч., съгласно влезли в сила парцелирани планове, имоти и части от имоти-частна собственост, подробно описани по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици в приложението, като е допуснато предварително изпълнение на т. 1 от решението. Видно от приложението към решението на МС -землище с. Генералово, ЕКАТТЕ 14708, имотът е отчужден и описан както следва: Имот № 14708.34.83, вид територия - земеделска, местност "Семера", площ на имота-0.760 дкр., площ за отчуждаване - 0.300 дкр., оценка на площта за обезщетение-200 лв., частна собственост на Желязко Великов Кръстев от с. Генералово. От приложеното у-ние са наследници № 15/29.01.2009 г. на Община-Свиленград, нас. място - с. Генералово, област Хасково е видно, че Желязко Великов Кръстев е починал на 09.07.1999 г. и жалбоподателят Димитър Борисов Георгиев е измежду неговите наследници. Приложена е и скица на имота № 1395/09.04.1999 г., в която като собственик е посочен Желязко Великов Кръстев. По делото е допусната СТЕ, която е дала заключение във два варианта. По първия вариант, заключението е съобразено с изискванията на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС вр. § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС при който е установено, че оценката на земята от 300 кв. м е 1875 лв., а на лозовите насаждения върху нея - 986.44 лв., или общото обезщетение е на стойност 2861 лв. В съдебно заседание на 16.09.2009 г. вещото лице е пояснило, че е ползвало сделки за земи в същата община, други землища, но намиращи се в близост до отчуждения имот, на 7 - 8 км и са приравними по стойност с него. По втория вариант, допуснат по искане на ответната и заинтересованите страни, с допълнителна експертиза, е дадена стойността на дължимото обезщетение, изчислено по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на зем. земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в размер на 381 лв. за земята и 986.44 лв. за лозовите насаждения, или общо - 1367 лв. При тези данни настоящият състав на ВАС намира жалбата за основателна. Жалбоподателят установява правото си на собственост върху процесните одържавени зем. земи, които е придобил по наследство преди решението на МС, предмет на жалбата и е налице активна процесуална легитимация за оспорването му. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила на ПУП въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Основателни и доказани са твърденията в жалбата, че определената оценка от административният орган на отчуждените земи е занижена и не представлява равностойно парично обезщетение за отчуждения и имот. От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице се установява, че стойността на отчуждените части от недвижимия имот е по-висока от оценката, извършена от административния орган. Заключението на вещото лице по първия вариант е съобразено с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и като обективно и компетентно дадено се възприема от съда. Пазарната цена на имота е определена съобразно установени пазарни цени на имоти с подобни характеристики, които се намират в близост до отчуждения, поради което не е приложима Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 32, ал. 3 е приложима само в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики. Дължи се обезщетение и за лозовите насаждения върху имота. Решението на Министерския съвет следва да се измени, като се увеличи определеното обезщетение за процесните имоти съобразно заключението на вещото лице по основния първи вариант, като общото обезщетение се определи в размер на 2861 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, IV отделение,