Решение № 14222 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8419/2013 г.

Решение № 14222 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8419/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД против решение № 5709 от 23.04.2013 г., постановено от Върховен административен съд, четвърто отделение по адм. дело № 12847/2012 г., с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на Електроенергийния системен оператор ЕАД, ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, "Енерго-Про Мрежи АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 12, а именно: за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012-30.06.2012 г. - 189,38 лв. за МВтч. В касационните жалби са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за неговата отмяна. Ответникът в касационното производство - "Дебър Солар" ЕАД, град София, чрез процесуалния си представител адв. Стоева оспорва подадените касационни жалби и моли да се отхвърлят като неоснователни. Поддържа и довод за прекратяване на настоящото производство на основание на чл. 159, т. 6 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид наведените касационни основания и извърши дължимата преценка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, са процесуални допустими, като подадени от надлежни страни, за които атакуваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Доводът на ответника по касация за прекратяване на настоящото производство на основание чл. 159, т. 6 от АПК, е неоснователен. Наличието на влязло в сила съдебно решение, с което оспорения административен акт е отменен е неотносимо към основанията за допустимост на касационното производство за възникването и надлежното упражняване на правото на касационно обжалване по чл. 210 и чл. 211 от АПК, респективно към основанията за прекратяване на производството пред касационната инстанция по чл. 215 от АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред тричленния състав на ВАС е било решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 12, а именно: за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012-30.06.2012 г. - 189,38 лв. за МВтч. За да отмени административния акт в оспорената му част първоинстанционният съд е приел, че е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Решението е недопустимо, поради наличие на основание по чл. 159, т. 6 от АПК за недопустимост на оспорването, настъпило в хода на съдебното производство. Съображенията за това са следните: С решение № 8937/19.06.2013 г., постановено по адм. дело № 6082/2013 г., по описа на ВАС, Петчленен състав, Първа колегия, с което се оставя в сила решение № 4083/25.03.2013 г., постановено по адм. дело № 12494/2012 г., по описа на ВАС, Четвърто отделение, по жалба на "Улер 2009" ООД решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 12 е отменено. В този смисъл е и решение № 11549/16.09.2013 г. на ВАС, петчленен състав, постановено по адм. д. № 6075/2013 г. с което е оставено в сила решение № 3927/20.03.2013 г. по адм. дело № 12404/2012 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение. Следователно спорът за законосъобразността на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в обжалваната му част по раздел III, т. 12 е разрешен в хода на съдебното производство, с влязло в сила съдебно решение, като решението на ДКЕВР е отменено като незаконосъобразно по жалба на друго лице. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК съдебното решение, с което административният акт е отменен, има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Съгласно чл. 297 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наличието на влязло в сила решение по оспорването, съгласно чл. 159, т. 6 от АПК представлява основание за недопустимост на жалбата, въз основа, на която е образувано съдебното производство. Действително юридическият факт, породил процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество е настъпил в хода на съдебното производство, но в случая се касае за абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време, докато процесът е висящ. В касационното производство това служебно задължение е регламентирано в нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, като част от задължението касационната инстанция да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Преценката за допустимост на съдебния акт се извършва въз основа на всички процесуални предпоставки за допустимост на жалбата или протеста, предвидени в чл. 159, т. 1 - т. 8 от АПК. В конкретния случай по оспорването на раздел III, т. 12 от решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на административния акт, което съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК има действие по отношение на всички и има за последица недопустимост на жалбата, подадена от "Дебър Солар" ЕАД против същия акт, на основание чл. 159, т. 6 от АПК. Недопустимостта на съдебното оспорване обосновава недопустимост и на първоинстанционния съдебен акт, с който спорът е решен по същество - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното решение следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. При наличието на основание за недопустимост на съдебния акт е безпредметно да се обсъждат останалите касационни доводи, наведени в касационните жалби, относно наличието на основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 159, т. 6 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,