Решение № 232 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 871/2010 г.

Решение № 232 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 871/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. г. по д. и с. "Ц. И. А. II", [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Т. В., срещу въззивно решение № 35 от 1.03.2010 г. на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 664/2009 г., с което е отменено решение № 666 от 29.10.2009 г. по гр. дело № 1955/2009 г. на Хасковския районен съд и са уважени предявените от В. К. Щ. срещу П. г. по д. и с. "Ц. И. А. II", [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца, считано от 27.07.2009 г., поради намаляване обема на работа и съкращаване на щата е незаконно. Това е така, защото работодателят е заявил в Бюрото по труда, че от октомври 2009 г., когато започва отоплителният сезон, има две свободни бройки за длъжността на ищеца - "огняр". По тази причина и с оглед характера на трудовата му функция не може да се приеме, че има намаляване обема на работа, нито реално съкращаване на щата. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че няма реално съкращаване на щата, след като по делото безспорно е установено премахването на всичките бройки за длъжността на ищеца "огняр" с новото щатно разписание, утвърдено със заповед от 24.07.2009 г. Ответникът по жалбата В. К. Щ., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата. С определение № 92 от 25.01.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 35 от 1.03.2010 г. на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 664/2009 г. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за това, към кой момент трябва да се преценява законността на извършеното уволнение поради съкращаване на щата. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съкращаване на щата означава фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка. Решението на работодателя за съкращаване на щата и дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна не подлежи на съдебен контрол. Съдът е компетентен само да провери законността на уволнението към момента на извършването му. В тази проверка се включва и контролът да не се нарушават императивни правни норми, каквато е и забраната за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ. Оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при извършеното съкращаване на щата обаче съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ във всички случаи е в тежест на работника или служителя. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца, считано от 27.07.2009 г., поради намаляване обема на работа и съкращаване на щата е незаконно. С оглед характера на трудовата му функция не може да се приеме, че има намаляване обема на работа, нито реално съкращаване на щата. Освен това работодателят е заявил в Бюрото по труда, че от октомври 2009 г., когато започва отоплителният сезон, има две свободни бройки за съкратената през лятото длъжност на ищеца - "огняр". Правилно въззивният съд е приел, че в случая не е налице основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Намаляването обема на работа е фактическо състояние, което трябва да бъде доказано от работодателя. Спирането на парното в сградата на работодателя поради приключване на отоплителния сезон за съответната година, не е намаляване обема на работа по смисъла на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Това само означава, че за сметка на дейностите по поддържане на отоплението се увеличават задълженията по извършване на профилактика и ремонт на отоплителните съоръжения. В случая спецификата на трудовите функции на ищеца е обусловена от климатичните особености на отделните сезони през годината. По тази причина работодателят не е разполагал със законно основание да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Неправилен обаче е изводът на въззивния съд, че не е налице другото основание за уволнение - съкращаване на щата. Когато в заповедта за уволнение са посочени две основания и те са съвместими, т. е. фактическият състав на едното не изключва другото, както е в разглеждания случай, доказването от работодателя на едно от тях е достатъчно за законността на уволнението. По делото е безспорно установено, че съкращаването на щата е засегнало всичките еднотипни длъжности "огняр". По силата на действащото към датата на уволнението щатно разписание са били премахнати всички бройки от длъжността, заемана от ищеца. В предмета на спора не са въведени доводи за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ. По делото не са събрани и каквито и да било доказателства в тази насока. Съобразно изложеното по-горе по въпроса, обусловил разглеждането на касационната жалба по същество, само обстоятелството, че през октомври 2009 г. е била извършена нова промяна в щата на работодателя не означава, че процесното уволнение поради съкращаване на щата е незаконно. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1 275 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.