Решение № 546 от 13.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 595/2009 г.

Решение № 546 от 13.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 595/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Окръжният прокурор на Сливен е отправил на 24 септември 2009 г. (според изходящата регистрация в прокуратурата) искане (неточно озаглавено - "предложение"), основано на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, по реда за възобновяване на наказателните дела (глава тридесет и трета от НПК). Искането е за възобновяване на внохд № 270/2008 г. на Сливенския окръжен съд, по което е постановена нова (въззивна), оправдателна присъда № 3 от 1 декември 2008 г. спрямо подсъдимата Г. И. К. И тази, и отменената с нея първоинстанционна присъда по нохд № 1124/2006 г. на Сливенския районен съд са постановени по едно и също обвинение: за обсебването по смисъла на чл. 206, ал. 1 НК на 3 октомври 2005 г. на 1 136 лева, собственост на Н. С., но районният съд е осъдил наказателно К. на 1 г. лишаване от свобода условно с 4-годишен изпитателен срок, а граждански - да заплати на С. обсебената от нея сума. Въззивната оправдателна присъда е влязла в сила на 19 февруари 2009 г. - с прекратяването на нд № 776/2008 г. на ВКС - I н. о., което е било образувано за обжалването й по касационен ред от приетата в предходните инстанции за частен обвинител и граждански ищец Н. С. (арг. от чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК). Според прокурора, изготвил искането за възобновяване на делото, оспорената присъда е постановена и защото СОС е приел Н. С. за нямаща право по Кодекса за социално осигуряване на обезщетението за отглеждане на малко дете, за което обвинението е поддържало, че е било преведено от НОИ за изплащане от нейния работодател-К., но че последната е изтеглила сумата за себе си. Според окръжния прокурор, по сигнал от С. след постановяване на присъдата е проведено разследване, при което са разкрити доказателства, неизвестни за СОС и със съществено значение за делото, защото установяват като всъщност възникнало отреченото от съда право на С. на инкриминираното обезщетение. Едновременно с това окръжният прокурор твърди, че и СОС е могъл сам да събере тези доказателства, ако беше изпълнил задължението си за установяване на обективната истина по делото. Искането за възобновяване на делото е поддържано и от прокурора от Върховната касационна прокуратура, а процесуалният представител на К. пред ВКС е за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспорената оправдателна присъда. I. Искането за възобновяване на делото, по което е постановена тя, би могло да се отхвърли като процесуално недопустимо, дори само въз основа на твърдението на окръжния прокурор, че СОС не е изпълнил задължението си сам да събере доказателствата, събрани по-късно в разследването по реда на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Както е известно, възобновяването на наказателните дела на последното основание няма предвид случаите, при които е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила (такъв по същество е упрекът на окръжния прокурор към СОС); тези случаи са в приложното поле на основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с 348, т. 2 НПК, а компетентен да се позове на него е не окръжният, а главният прокурор (арг. от чл. 420, ал. 1 НПК). От друга страна, дори подател на искането за възобновяване да беше главния прокурор, процесуалната допустимост на сегашното производство би трябвало да се обсъди от гледна точка на спазването и на срока по чл. 421, ал. 1 НПК (който е 6-месечен и с начало 19 февруари 2009 г. - вж. и по-горе). II. Искането за възобновяване на делото трябва да бъде отхвърлено и от гледна точка на неговата основателност. Противоречи на чл. 206, ал. 1 НК придаването на "съществено значение за делото" (чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК) на обстоятелството, респ. на доказателствата за него, дали парите, преведени от НОИ на обвиняемата К. да ги изплати на С. като обезщетение за отглеждане на малко дете, са собственост именно на С. Поначало за да е налице престъпно обсебване, съществено е деецът да не е собственик на вещта или поне да не е неин единствен собственик (също: р. 82/99-I, Сб., с. 45). Съществено в случая е, че К. не е била нито собственик, нито съсобственик на преведените й от НОИ в полза на С. пари и по този въпрос липсва какъвто и да е спор по делото; важно е, че тези пари са били "чужди" за К., а не дали са били собственост точно на С. (също, макар и от аспект на субективната страна на "чуждата" вещ при кражбата: р. 479/02-I, Бюл. 4/03, с. 4). III. Ръководен от изложеното в предходния раздел и съобразно с останалите приложими разпоредби в глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I наказателно отделение