Решение № 1885 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7350/2012 г.

Решение № 1885 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7350/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 17.04.2012 г. по адм. дело № 167/2011 г. по описа на Административния съд - Ловеч, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-6500/23699 от 13.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 2 661,59 лева по отношение на Исмет Мехмедов Мехмедов във връзка с подаденото от него заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 11/180709/19680. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът Исмет Мехмедов Мехмедов не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Исмет Мехмедов Мехмедов подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. по Схемата за единно плащане на площ, с уникален идентификационен номер 11/180709/19680. След разглеждане на заявлението, му били отпусната сума за подпомагане в размер на 2 661, 59 лева по Схемата за единно плащане на площ за 16, 4 хектара земя. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки, получената субсидия била счетена за недължимо платена, поради което заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал акт № № 01-6500/23699 от 13.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 2 661,59 лева по отношение на Исмет Мехмедов Мехмедов. Съдът приел, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В акта липсвали мотиви за конкретните факти, поради което заявените площи са били счетени за недопустими за подпомагане. Освен нарушението на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съдът отбелязал и други нарушения на административнопроизводствените правила - на чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят не бил уведомен за започване на производството, поради което бил лишен от възможността да изрази становище, да прави искания и възражения и да представи доказателства. Според изложените в решението мотиви, задължението на административния орган да извърши пълно установяване на обстоятелствата, свързани с отпускането на субсидията, произтичало и от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 796/2004, които изисквали провеждането и на други подходящи административни процедури, освен кръстосани проверки на място, както и съставянето на контролен доклад, който да се предостави на земеделския производител, за да направи съответните забележки. Изплащането на субсидията за площи, недопустими за подпомагане, било поради грешка на административния орган, която не би могла да бъде открита по разумен път от земеделския производител. При наличието на посочените предпоставки, липсвало недължимо плащане, поради което на основание чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО № 796/2004, субсидията, отпусната на бенефициента, не подлежала на възстановяване. С тези мотиви съдът отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Нарушенията на административнопроизводствените правила, посочени в решението на административния съд, са съществени и обосноват незаконосъобразността на административния акт. Както вярно е прието в обжалваното решение, преди съставянето на акта за установяване на публично държавно вземане, органът не е провел производство, в рамките на което да се изяснят спорните обстоятелства и да се съберат нужните доказателства. Само фактът, че Министерството на земеделието и храните е извършило допълнителни анализи и проверки на коректността на слоя площи, подходящи за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ, както е записано в писмо № 13-9735/9.12.2010 г., изпратено от Министерството на земеделието и храните до Държавен фонд "Земеделие", не обосновава преценката на административния орган, че средствата по заявлението на земеделския производител са недължимо платени. При отсъствието на съществени мотиви на акта за установяване на публични държавни вземания, съображенията на административния орган в тази насока не могат да бъдат проверени. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращи случая констатации за наличието на неточна информация, предоставена от самия земеделски производител, както предвижда чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, уреждащ изключение от общото правило, че земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва при недължимо плащане. За да се направи извод, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. При положение, че това не е направено, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. При отсъствието на поддържаните от касационния жалбоподател отменителни основания, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд