Решение № 12379 от 17.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 143/2014 г.

Решение № 12379 от 17.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 143/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните против решение № 6814 от 08.11.2013 г. по адм. дело № 4114/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № РД 11-317/14.03.2013 г. на същия административен орган, с която е отнето разрешение № 1305/13.06.2012 г. за извършване на търговия с продукти за растителна защита на дребно в обект: селскостопанска аптека в с. Кърналово, общ. Петрич, Зеленчукова борса, павилион № 2, масив 127, с притежател ЕТ "Агроелит - Елка Стоянова", гр. Петрич, считано от датата на издаване на заповедта. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като са спазени всички предпоставки за отнемане на разрешението за търговия, тъй като лицето, на което е издадено, не съществува като правен субект. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационното основание, посочено в жалбата и служебно провери съответствието на съдебния акт с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД 11-317/14.03.2013 г. е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 23б, ал. 1 от Закона за защита на растенията (ЗЗР отм.) изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните е оправомощен да издаде заповед за отнемане на издаденото разрешение при наличие на някоя от посочените в текста предпоставки. Спазени са и изискванията за форма. Аргументирано и при правилно тълкуване на закона е направено и заключението на съдебния състав, че въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като е постановена в противоречие с материалноправни разпоредби. Правилно съдът приема, че административният акт е издаден, без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 23б, ал. 1, т. 5 от ЗЗР (отм.) за отнемане на издаденото разрешение. Съгласно цитирания текст, посочен като основание за издаване на заповедта, административният орган отнема издадено разрешение за извършване на търговия с продукти за растителна защита при прекратяване на юридическото лице или при смърт на едноличния търговец. В случая аргументирано е преценено, че посочените условия на са изпълнени. Установено е, че разрешение № 1304/13.06.2012 г. за продажба на продукти за растителна защита, предмет на заповедта, е издадено на Елка Димитрова Стоянова, действаща като едноличен търговец с фирма "Агроелит - Елка Стоянова", гр. Петрич. С договор от 17.10.2013 г. предприятието на едноличния търговец е продадено на "Агроелит" ЕООД, гр. Петрич, за което правоприемникът уведомява органа, издател на разрешението (уведомление и заявление). С оглед настъпилата промяна в обстоятелствата и на основание чл. 23б, ал. 1, т. 5 от ЗЗР (отм.) изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните издава заповедта, предмет на оспорване, с която отнема издаденото разрешение. При тези данни изводите на първоинстанционния за отсъствие на посочените в разпоредбата на чл. 23б, ал. 1, т. 5 от ЗЗР (отм.) основания за отнемане на разрешението, следва да бъдат споделени. Смисълът на разпоредбата е да се отнеме разрешението, когато поради настъпване на някой от посочените в текста юридически факти лицето, на което е издадено, не може да извършва дейност в рамките на разрешението. В случая едноличният търговец не е починал, а неговото предприятие е прехвърлено изцяло като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на "Агроелит" ЕООД. Като правоприемник на предприятието на едноличния търговец дружеството приема правата и задълженията и фактическите отношения, а съответно и търговската дейност в обекта, задължителен елемент от разрешението (чл. 23, ал. 4 от ЗЗР (отм.). Следователно в случая дейността не е прекратена, а продължава да се осъществява при установените в разрешението параметри. Поради това правилно е заключението на първоинстанционния съд, че изискванията на закона не са изпълнени и разрешението е отнето в нарушение на нормативните основания. Като норма, ограничаваща вече възникнали права, предпоставките, посочени в чл. 23б, ал. 1, т. 5 от ЗЗР (отм.) не могат да се тълкуват разширително, тъй като това ще създаде условия за административен произвол. В случая волята на законодателя е ясно изразена, не е налице празнота в закона, поради което не може да се приеме, че са налице основания за тълкуване по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Правилно е и заключението, че разпоредбата на чл. 263и, ал. 8 от Търговския закон в случая не може да се приложи, тъй като засяга преобразуването на търговски дружества (чл. 261, ал. 1 от ТЗ), а освен това е и в смисъл, различен от вложения в оспорения административен акт. Съображенията, че след като субекта, на който е издадено разрешението вече не съществува, разрешението следва да бъде отнето, не се споделят и от настоящата инстанция. Разрешението се издава при наличие на изискванията, предвидени в чл. 23 от ЗЗР (отм.). В случая с факта на правоприемството всички обективни условия като отговарящ на нормативните изисквания обект за дейността, документи, удостоверяващи собственост или право на ползване върху този обект, договори с лица със съответното образование и квалификация и др., на които едноличният търговец, титуляр на разрешението, отговаря преминават към правоприемника. По този начин, независимо от промяната на наименованието и организационната форма, дейността продължава да се осъществява в предвидените в разрешението рамки и следователно не са налице основания за отнемане на разрешението. Това разбиране е в съответствие и с целта на закона - осъществен е контрол върху лицата, извършващи търговия с продукти за растителна защита и обектите, в които се осъществява дейността, като е спазена забраната за преотстъпване на разрешението, предвидена в чл. 23, ал. 2 от ЗЗР (отм.), тъй като "Агроелит" ЕООД в случая е титуляр на разрешението по силата на извършеното правоприемство, като носител на правата, задълженията и фактическите отношения, формиращи предприятието на едноличния търговец. Поради всичко изложено следва да се приеме, че заповед № РД 11-317/14.03.2013 г., на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните е постановена в противоречие с материалния закон. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя административния акт съставът на Административен съд София - град постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства. Представените по делото разрешение за извършване на търговия с продукти за растителна защита, договорът за продажба на предприятие и останалите писмени доказателства, мотивират първоинстанционния съд да приеме, че в случая предпоставките на чл. 23б, ал. 1, т. 5 от ЗЗР (отм.) не са изпълнени, а забраната по чл. 23, ал. 2 от закона за преотстъпване на разрешението не е нарушена. Поради това съответен на доказателствата е изводът за липса на основания за отнемане на издаденото разрешение и за противоречие на постановената в този смисъл заповед на цитираните по-горе норми. Всичко това обоснова крайното заключение за отмяна на оспорения административен акт. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в тази част. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Българската агенция по безопасност на храните следва да заплати на "Агроелит" ЕООД сумата 500.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,