Решение № 13755 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5665/2013 г.

Решение № 13755 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5665/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1/Лина Асенова Семова и Иван Асенов Семов, двамата от гр. София, чрез пълномощника им - адв. Якимова, против Решение от 15.02.2012 г. по адм. дело № 738/2002 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "г" състав, в частта му, с която е отхвърлена изцяло жалбата им срещу Заповед № РД-09-50-264/27.05.1997 г. на главния архитект на София, в частта й, с която се предвижда едностранно /само за тяхна сметка/ разширение на 4 м на ул. 630, м. "Гърдова глава", кв. 172а и 173б, в участъка между дерето "Радин дол" и западния край на имота им /парцел ХII-459, кв. 173б/, както и с премахване на площадката за обръщане в края на същата улица-тупик до дерето "Радин дол"; и 2/ Вълю Манолов Милушев, от гр. София, починал, заместен по правоприемство от неговия наследник - Манол Милушев Милушев, от гр. София, против същото решение на СГС, АО, III "г" състав, в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-50-264/27.05.1997 г. на гл. архитект на София, в частта й, с която е одобрен улично-регулационен план на ул. 630, м. "Гърдова глава". Поддържа се от първите касационни жалбоподатели, че решението, в обжалваната му част, е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - ЗТСУ (отм.), поради което се иска отмяната му. Вторият касационен жалбоподател моли за обезсилване на решението в обжалваната му част, като неотговарящо на чл. 81 от ЗТСУ (отм.) и чл. 55 от ППЗТСУ (отм.). Ответникът - Главният архитект на София-СО-УАГ, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: Богослов Стоичков, Агнеса Георгиева Дряновска, Стефан Петров Добрев, Димитър Георгиев Стойчев, Жанет Димитрова Радза, Стефко Йорданов Бояджиев и Георги Димитров Георгиев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение, по жалба на касаторите срещу заповед № РД-09-50-264/27.05.1997 г. на главния архитект на София, в частта й, с която е одобрен улично-регулационен план на м. "Гърдова глава", в частта на изменение на ул. 630 между о. т. 355 - 352 - 351 - 350 и премахване на площадката за обръщало на края на същата улица, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбите им. Въз основа на приетите без оспорвания единични и тройна съдебно-технически експертиза, съдът е приел, че при изменението на ул. 630, изразяващо се в разширяване на съществуващото трасе на улицата в посока на имотите от север и премахване на обръщалото, не са допуснати нарушения на действащите към датата на заповедта материално-правни разпоредби от ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.) и Наредба № 5/1995 г. за ПНТСУ (отм.). По отношение на оспорения кадастрален план, оспорващите не представят доказателства за наличие на непълноти и грешки в кадастралната основа, по отношение на имотната им граница от изток. Налице са всички съпътстващи оспорената заповед планове, по В и К, газоснабдяване, вертикална планировка, инжинерни системи, подробен транспортно-комуникационен план и пр., изработени от проектанска фирма "Зигурат и с-ие". Поради това е извел крайни изводи за неоснователност на жалбите в посочените части. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за неоснователност на подадените жалби срещу посочената заповед, в частта й с която е одобрен кадастрален и улично-регулационен план на м. "Гърдова нива", засягащи имотите на оспорващите, а именно: УПИ ХII-459, кв. 173б /собственост на Семови/ и УПИ ХII-462, кв. 172а /собственост на Вълю Милушев. По отношение на кадастралния план, законосъобразни са изводите на съда, че касаторите Лина и Иван Семови, не са установили обстоятелства и не са ангажирали доказателства, за наличието на грешна имотна граница на имот пл. № 459 от изток, както и за невярна кадастрална основа в частта й между ул. "618" и дерето "Радин дол", поради което жалбата им в тази част правилно е отхвърлена. По отношение оплакванията на касаторите Семови и Милушев за нарушения на материалния закон при одобряване на уличната регулация на ул. "630", в частта й, засягаща имотите им, а именно в о. т. 351 - о. т. 350 и в частта, с която е премахнато обръщалото, съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че такива нарушения не са допуснати, както от органа, така и от съда. Установено е по делото, че с оспорения план дължината на улица "630", която е улица-тупик, възлиза на 93.50 м, а ширината й, в участъка на посочените по-горе осови точки, възлиза на 4 м. Планът предвижда премахване на обръщалото накрая на улицата-тупик. Разширението от 3.50 м до 4.00 м в посочения участък на улицата е за сметка на имотите от север, сред които е и имотът на касаторите Семови - парцел ХII-459, кв. 173б. Това изменение на улицата съответства на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ППЗТСУ /отм. в ред. ДВ, бр. 48/1985 г./ и на чл. 42 от Наредба № 5/1995 г. за ПНТСУ. Съгласно тези разпоредби задънените улици трябва да имат ширина най-малко 3.50 м и да завършват с уширение за обръщане на коли, ако са по-дълги от 100 м. В посочения участък от улицата планът отговаря на тези изисквания, както по отношение на ширината, така и по отношение премахване на обръщалото, поради което изводите на съда за спазване на тези законови разпоредби са правилни. По отношение на оплакването, че неправилно се взимат площи за разширение на улицата само от имота на касаторите Семови, съдът правилно е установил, че към датата на издаване на заповедта - 27.05.1997 г., не е съществувала разпоредба, която да забранява това. Изискването за отстъпване в полза на общината на еднаква процентна част от имотите, определени за изграждане на улици, площади, обекти и съоръжения на техническата инфраструктура, за нужди на общината, с ПЗР, но не повече от 25%, е въведено за първи път с нов чл. 21а от ЗТСУ /отм./, създаден със ЗИД на ЗТСУ - ДВ, бр. 41/1998 г. Разпоредбата е материалноправна и като такава правилно е съобразено, че действа занапред. Същата няма обратно действие, поради което и заповедта, като предхождаща я по време, не й противоречи. Неоснователно е и оплакването на Семови, че към заповедта липсват други, съпътстващи изработения ЗРП планове, като вертикална планировка, планове-схеми за комуникационно-транспортна мрежа, план В и К и др. По този въпрос изводите на съда за правилни, почиващи на доказателства за наличие на такива планове. От изложеното следва, че по наведените от касаторите основания за отмяна на обжалваната заповед, съдът правилно е установил липса на такива, поради което и е отхвърлил жалбите, в посочените части, като неоснователни. Сега, пред касационната инстанция касаторите Семови се позовават на нови факти за незаконосъобразност на оспорената заповед, които не са били предмет на жалбата им пред първоинстанционния съд. Предявяването на нови основания за отмяна на оспорения административен акт, за първи път пред касационната инстанция е недопустимо. Разпоредбата на чл. 220 от АПК въвежда изрична забрана на касационната инстанция да извършва нови фактически установявания. Същата е длъжна да преценява за правилното приложение на материалния закон, въз основа на фактите установени от първата инстанция. При отсъствие на фактически установявания от първоинстанционния съд за липса на обществено обсъждане на плана, за нарушения на предвижданията на ОГП, за неизследване на обществената нужда от изменението на улицата и пр., касационната инстанция не е задължена да извършва проверка за правилност на решението въз основа на тях. От изложеното следва, че и двете касационни жалби са неоснователни, а решението в обжалваните му части, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение