Решение № 11743 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2024 г.
ВАСШесто отделение01.11.2024 г.докладчик Явор Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 790 от 15.12.2023 г., постановено по адм. дело 850/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Св. Св. Константин и Елена ГППМПООД със седалище в гр. Пазарджик да заплати на НЗОК със седалище в гр. София, [улица]разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА/п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Образувано е по касационна жалба на Св. Св. Константин и Елена ГППМПООД със седалище в гр. Пазарджик, чрез адв. Ж. Димова, срещу Решение 790 от 15.12.2023 г., постановено по адм. дело 850/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед за налагане на санкции 13/РД-25ЗС-313/ 25.07.2023г. на Директор на РЗОК Пазарджик. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Директор на РЗОК Пазарджик, чрез юриск. Банкатев, счита така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ срещу издадената от ответника по касация заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, респ. не е допуснал съществени процесуални нарушения в хода на производство по нейното издаване, а вменените нарушения е намерил за доказани по несъмнен начин. Настоящият касационен състав намира тези изводи за законосъобразни. Не е спорно, че между Св. Св. Константин и Елена ГППМПООД и НЗОК е сключен договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ 13/РД-29-343/14.02.2020г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва първична извънболнична медицинска помощ(ПИМП) в полза на здравноосигурените лица(ЗОЛ) съгласно Приложение 1 на Наредба 9/2019г. за определяне пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, а закупуването и заплащането от страна на НЗОК да е според Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2020-2022 г. Със Заповед 13/РД-24-374/30.05.2023 г. на Директор на РЗОК Пазарджик, на основание чл.72, ал. 2 ЗЗО, чл.391 ал.1 и чл.393 ал.1 от НРД МД 2020 2022 г., е наредено извършването на пълна проверка на дейността на лечебното заведение. За резултатите от нея е бил съставен Протокол 13/РД-24-374-1/31.05.2023г., съдържащ фактическите констатации на проверяващите лица, като в него са били установени случаи на нарушения на действащия НРД за МД, за което последващо е била и издадена Заповед за налагане на санкции 13/РД-25ЗС-313/25.07.2023г. на Директор на РЗОК Пазарджик, предмет на настоящия правен спор. С касационната жалба защитата на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ излага доводи, че първостепенният съд необосновано е приел, че описаните три случая съставляват нарушение по чл.218 ал.1, т.2 от действащия НРД за МД за работа с медицинската документация, като счита, че даденото описание за наличие на несъответствия между типа на вписаната в направленията за консултация или за провеждане на съвместно лечение медицинска дейност и специалността на лекаря, към който пациентите са били насочени, не можело да се възприемe за нарушение на т.2.7 от Указанията за попълване на същите. Касационният състав констатира, че по повод еднотипните три случая и във връзка с подадено от изпълнителя възражение от 02.06.2023г., е била конституирана арбитражна комисия, която е разгледала случаите на свое заседание на 13.06.2023г., но не е могла да вземе решение, поради равенство на гласовете на членовете и. В самото входирано възражение обаче изпълнителят признава, че се касае за софтуерна грешка, касателно полето тип бланка, като отбелязва, че не се е виждал пълния текст, поради което е вписал тип 10 касателно медицинската информация по т.4.3(поводът за издаване на направлението). Настоящият касационен състав намира, че законосъобразно е прието от първостепенният съд, че в случая указанията по т.2.7 от I.2(Данни попълвани от лекаря, издал направлението), свързани с изписване на кода и наименованието на специалността на специалиста към който се изпраща пациента, съгласно приложената номенклатура, следва да кореспондира с медицинската информация(т.4.3), визираща повода за издаване на самото направление(за какво се изпраща ЗОЛ). С оглед на това точно административният орган е приел в крайна сметка, че е налице нарушение във всеки от трите случая по чл.218 ал.1, т.2 от приложимия НРД за МД именно при съобразяването на изпълнителя с указанията за попълване на медицинските документи по т.2.7 във вр. с т.4.3., за което се следва санкция по чл.416 ал.1 от НРД за МЗ 2020 2022г. Правилно е прието, че изискването, което е нарушено, е въведено с Приложение 2б към НРД за МД 2020 2022г. с оглед изменението на чл.33 ал.1, т.1 от НРД за МД 2020 2022г. в сила от 17.05.2022г.. В тази връзка първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НЗОК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,