Решение № 10412 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11275/2018 г.

Решение № 10412 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11275/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. от [населено място] против решение № 1178 от 04.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2555/2017 г. на Административен съд – В., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 117/12.07.2017 г. на кмета на район "Одесос" при община В.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил обективно всестранно и пълно събраните по делото доказателства, както и възраженията и доводите му, в резултат на което е стигнал до неправилни от фактическа и правна страна изводи. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество за отмяна на заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - кметът на район "Одесос" при община В., чрез процесуалния си представител старши юрк. П. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС – В. е заповед № 117/12.07.2017 г. на кмета на район "Одесос" при община В., с която на основание чл. 225 а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж: "Надстрояване, преустройство и приобщаване на тераса и лоджия към обема на жилищните помещения в апартамент № 5" на многофамилна жилищна сграда с административен адрес: [адрес] [населено място], собственост на Ц. Т.. От представения по делото констативен акт № 21/16.08.2016 г. е установено, че е извършен строеж, като са премахнати външните зидове на жилището, вратите, прозорците към терасата на североизточната фасада и лоджията на югозападната фасада на сградата. Над откритата тераса, част от която е конзолно издадена пред фасадата е изпълнена нова стоманобетонова плоча, върху стоманобетонови колони, насадени върху конзолна част от съществуващата подова плоча на ет. ... и е приобщена към обема на жилищните помещения, чрез монтиране на дограма по външния и контур. Лоджията също е приобщена към съществуваща спалня, чрез премахване на вратопрозореца и подпрозоречният зид и остъкляване с дограма по външния контур на лоджията. Описаните строително монтажни работи (СМР) са извършени без одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, тъй като жалбоподателят е уведомен за започналото производство и е упражнил правото си да възрази срещу съставения констативен акт. Приел е, и че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, за който е следвало да се получи разрешение за строеж. В заключение първоинстанционният съд е обосновал извод, че от доказателствата по делото е безспорно установено, че е налице промяна на предназначението на лоджията и терасата и натоварванията в тях, поради което не е приложима хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Извършените СМР представляват строеж и жалбоподателят е следвало да се снабди с разрешение за строеж. Съдът е изследвал обстойно и въпроса относно търпимостта на строежа, като е приел, че същия не е търпим с оглед установеното в хода на административното производство, че същия е изпълнен около 2014 г., поради което за него не са приложими разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както и чл. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и относимите правни норми съдът е стигнал до извод, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. С оглед изложеното е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, въз основа на представените по делото доказателствата, допуснатата и приета съдебно техническа експертиза, че е налице промяна на конструкцията на сградата. Удължаването на плочата над апартамента на жалбоподателя несъмнено е промяна в конструкцията на сградата. От друга страна, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че извършените СМР не представляват остъкляване на тераса лоджия или балкон, тъй като дограмата е изнесена напред, по контура на фасадните зидове, с премахване на съществуващите вратопрозорци и подпрозоречните зидове и е променен обемът на помещенията. С оглед установеното, съдът е достигнал до правилен извод, че не се касае само за остъкляване на лоджия и тераса или за извършен текущ ремонт, а за преустройство с приобщаването на лоджията и терасата към обема на помещенията. Изводът, че е налице преустройство, следователно строеж, не се променя от обстоятелството, че площта на лоджията е включена в общия обем на сградата (§ 5, т. 58 от ДР на ЗУТ). Неоснователно се твърди от касатора, че е извършеното само остъкляване на лоджия по смисъла на чл. 151, т. 6 от ЗУТ и текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, тъй като това се опровергава от установеното реално извършено, което отговаря на преустройство или строеж, който подлежи на разрешаване. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице промяна на конструкцията на сградата, което представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е незаконен, тъй като е извършен без строителни книжа, поради което подлежи на премахване съгласно чл. 225 а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора, че не са обсъдени всестранно и пълно представените по делото доказателства, както и възраженията му, като това е довело до постановяването на неправилно решение. Настоящият съдебен състав счита, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства въз основа на всички събрани по делото доказателства, обсъдил е доводите на страните и правилно е приложил материалния закон. По изложените доводи решението, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсулско възнаграждение е основателно и следа да бъде уважено, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100 (сто) лeва. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,