Решение № 2116 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13150/2009 г.

Решение № 2116 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13150/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Симеон Веселинов Христов от гр. Несебър, срещу решение № 537/15.05.2009 г. по адм. д. № 1124/2008 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Нела Стефанова Христова, Златина Веселинова Маджурова, Зита Васелинова Тотева, Надежда Василева Христова, Хафизе Халил Юсеин и началник ДНСК - София не се взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на касатора Христов е Заповед № РД-14-452/28.05.2008 г. на зам. началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено да се премахне незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗУТ строеж "Надстройка на съществуваща двуетажна жилищна сграда" изпълнен в УПИ VII-35, кв. 19 по плана на гр. Несебър /старинна част/. С постановеното по делото решение, по съображения за наличие на законовите предпоставки, определящи строежа като незаконен, състав на Административен съд - Бургас е отхвърлил оспорването. Касационната жалба, подадена срещу това решение с релевирано оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК, е неоснователна. Претенцията, заявена с молба от 28.10.2008 г. /л. 57/, за насрочване на делото след период от 12 месеца, считано от 30.10.2008 г. /време, в което оспорващият ще пребивава в Реп. Полша/ с основание не е била уважена, тъй като такава хипотеза е уредена в чл. 40 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим субсидиарно на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. Цитираната разпоредба вменява процесуално задължение за страна, в случай, че живее или замине за повече от един месец в чужбина, ако няма пълномощник по делото, да посочи съдебен адресат - лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията. Ето защо, като не е уважил искането за разглеждане на делото след завръщането на жалбоподателя в страната, съдът е процедирал процесуално законосъобразно. При служебната проверка, извършена по реда на чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд констатира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Въз основа на данните по административната преписка и събраните в хода на производството доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел наличието на предпоставките за приложението на чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗУТ. Установено е, че предвижданията на действащия ПУП, одобрен със Заповед № 234/15.05.1981 г. на Предс. на ОбНС - Бургас за процесния УПИ са за двуетажна жилищна сграда, предвид което надстройката се явява в несъответствие с плана. Липсата на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж е обстоятелство, по което не е имало спор, не е било спорно и обстоятелството, че имотът се намира в старинната градска част на гр. Несебър и строежът е следвало да е съгласуван с НИПК. С оглед изложеното обжалваното решение се явява правилно, постановено при липсата на касационни основания за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение