Решение № 9607 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14165/2017 г.

Решение № 9607 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14165/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. У., насочена срещу Решение № 5954 от 23.10.2017 г., постановено по административно дело № 8531/2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ). В жалбата са изложени твърдения, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че не е получавал известие за насрочване на интервю с ДАБ. Моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици. Касационният жалбоподател: З. У. в открито съдебно заседание, поддържа жалбата. Моли да му се даде статут на бежанец, тъй като в Афганистан има война. Ответникът по касационната жалба- Заместник- председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез юрисконсулт Димов в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна и същото е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания съдебен акт Решение № 5954 от 23. 10. 2017 г., постановено по адм. дело № 8531/2017 г. на АССГ е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на З. У., гражданин на Афганистан, против Решение № 12458/19.06.2017 г. на Зам. председателя на ДАБ при МС, с което е прекратено производството му за предоставяне на статут по негова молба вх. № ВР- 258/20.01.2016 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно- производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първостепенният съд приема, че решението на Зам. - Председателя на ДАБ за прекратяване на производството е издадено в съответствие с разпоредбите на материалния закон. Намира, че от действията на жалбоподателя може да се заключи, че той цели да използва евентуално предоставения му статут, за да премине през територията на Р. Б. към страните от З. Е., а не да се установи и интегрира в българското общество, както твърди пред Съда. Решаващият съд посочва, че от документите по преписката е видно, че законовият срок за явяване пред компетентния орган е изтекъл - производството по предоставяне на международна закрила е спряно с решение от 27.01.2017 г., а обжалваното решение е издадено на 19.06.2017 г. Отбелязано е, че жалбоподателят не отрича, че лично е уведомен за задължението си да се яви на интервюто, за което е надлежно поканен. Причината за неявяване на интервю пред компетентния орган в разглеждания срок, която жалбоподателят изтъква в съдебното заседание, а именно, че по същото време се е намирал в Австрия, не може да се смята за основателна. В заключение жалбата е преценена от адм. съд като неоснователна и като такава отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение за прекратяване на производството за предоставяне на статут е постановено в нарушение на административно- производствените правила и при неправилно тълкуване на материалния закон. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 77, ал. 3, във вр. чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗУБ, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Адм. съд задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 14, т. 1 от ЗУБ производството за предоставяне на международна закрила се спира, когато чужденецът без основателни причини след надлежно поканване не се яви на интервю в продължение на 10 работни дни. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗУБ производството за предоставяне за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато чужденецът не се яви пред съответното длъжностно лице на ДАБ в продължение на три месеца от спирането на производството по чл. 14 за представяне на доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица. Изводът на първостепенният съд, че в случая са налице предпоставките за прекратяване на производството за предоставяне на статут е правилен и законосъобразен. Касационният жалбоподател е поканен по надлежния ред (л. 27) да се яви за интервю, което той не е сторил в продължение на 10 работни дни, поради което производството за предоставяне на международна закрила е спряно в съответствие със законовите правила. Безспорен е и фактът, че същият не се е явил пред съответното длъжностно лице на ДАБ в продължение на три месеца от спирането на производството по чл. 14 ЗУБ за представяне на доказателства, без да е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица. Изводите на адм. съд, че кандидатът за предоставяне на статут не е доказал наличието на обективна невъзможност да изпълни задължението си по закон и да съдейства в хода на процедурата за предоставяне на статут са обосновани. Чужденецът, не е доказал твърдените от него в жалбата обстоятелства, че са съществували обективни причини за неявяването му пред длъжностните лица, вкл. и след спиране на производството. Изтъкнатата от него причина, че е пребивавал в Р. А., не е обективна причина за промяна на адреса или обективна пречка за неявяване или несъдействие на длъжностните лица по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗУБ. С оглед разпоредбата на чл. 77, ал. 3 ЗУБ и поради факта, че касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства за наличието на обективна пречка за неявяването и несъдействието на длъжностните лица от ДАБ, не са допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаване на обжалваното решение на зам. -председателя на ДАБ за прекратяване на производството по отношение на чужденеца. Като е отхвърлил жалбата на търсещия закрила, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение,