Решение № 5639 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14783/2010 г.

Решение № 5639 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14783/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Виолета Петрова Койчева-пълномощник на Симеон Николов Петров, Иван Николов Александров, Димитър Кирилов Димитров, Лидия Кирилова Пеева, Магда Кирилова Паунова и Ели Васкова Милева, всичките от гр. София, против решение № 2916 от 16.09.2010 г., постановено по адм. д. № 4068 по описа за 2010 г. на Административен съд-София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба против заповед на кмета на район "Сердика" на Столична община, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с която бившият имот е определен за изцяло застроен. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е допуснал поисканата допълнителна техническа експертиза, поради което по делото не са събрани доказателства за времето и законността на извършеното строителство. По изложените съображения в жалбата се моли, решението да се отмени и вместо него постанови друго, с което се отмени обжалваната заповед. Ответната страна по касационната жалба не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е изяснил изцяло фактите относно застрояването на имота. Счита, че твърденията направени в касационната жалба не са предмет на изследване в административното производство по издаването на заповедта, като се позовава на чл. 11, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ. Според него определянето на фактически застроената площ в имота не е в резултат от това дали сградите и съоръженията са построени със строителни книжа, дали към момента се използват по предназначение и дали представляват годни строежи по смисъла на ЗУТ. По изложените аргументи предлага решението на съда да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-София-град е бил сезиран с жалба, подадена от наследниците на Димитър Паунов Гелев, против заповед № РД-09-185 от 24.11.2008 г. на кмета на район "Сердика" на Столична община. Със заповедта кметът на района, с делегирани правомощия на основание чл. 11, ал. 1 ДР на ЗСПЗЗ със заповед № РД-09-3439 от 18.06.2008 г. на кмета на Столична община, е одобрил решение № 6, взето по протокол № 4 от 19.11.2008 г. на назначената от него комисия, за определяне на застроената площ на имот № 1400281, намиращ се в "ПЗ Илиенци-изток". По графични данни имотът е бил с площ от 1272 кв. м, като цялата площ на имота е определена за застроена. В жалбата се е твърдяло, че заповедта е незаконосъобразна, по изложените в нея съображения, поради което е поискано тя да бъде отменена. Съдът е установил активната легитимация на жалбоподателите. За изясняването на спора относно застрояването на имота съдът е допуснал техническа експертиза. От заключението е приел за установено, че бившият имот, нанесен по реда на чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, попада в урбанизираната територия на гр. София, като действащият регулационен и застроителен план на местността "ПЗ Илиенци-изток" е одобрен със заповед от 1989 г., която в последствие е изменена на два пъти. Имот № 1400281 е с площ от 1272 кв. м и попада в кв. 3, съответно в ПИ 622 с площ от 849 кв. м и в ПИ 33 с площ от 423 кв. м. Те попадат в УПИ ХV - за имот 33, предназначен за производство и склад и УПИ ХVIII-за имот 622, 703, 764, 765, 766, 767, 771, 773, 781, 792, 795, 797 и 879 с предназначение за производство, складове, офис, трафопост и озеленяване. УПИ ХV-за имот 33 е застроен с метални халета с височина около 10-12 м, както и с масивни хангари със същата височина. Тази част е с площ от около 399 кв. м Частта от имота, която попада в УПИ ХVIII- за имот 622 и останалите, също е застроена с метални халета със същата височина, като тази част от имота е с площ около 663 кв. м. Между двете описани части от имота има съществуваща вътрешна, асфалтирана улица, в която попадат около 210 кв. м от имота. Предназначението й е да обслужва двата имота и до нея нямат достъп външни лица. Заключението на вещото лице е придружено и със скица, с обозначение на имота. При така установените факти съдът е направил извод, че имотът е изцяло застроен със сгради, съобразно предназначението му по ЗРП, поради което е приел, че издадената заповед от кмета на района е законосъобразна, а жалбата против нея е отхвърлил като неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът не е допуснал допълнителна експертиза за установяване на времето на строителството на сградите и тяхната законност. Възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи по реда на чл. 11 ППЗСПЗЗ, които са включени в урбанизирана територия се подчинява на изискванията, предвидени в нормата. От данните по делото се установява, че бившият имот попада в хипотезата на чл. 11, ал. 2, т. 2 - урегулирани имоти, предвидени за обществено мероприятие. Застроената част в имота се определя при спазване изискванията на Наредба № 7 от 2003 г., която е гаранция и за спазване правата на лицата, собственици на сградите. В конкретния случай от имота няма свободна площ, защото сградите в него излизат извън очертанията на имота и той попада под тях. Въпросът за законността на извършеното строителство не е предмет на изследване и част от заповедта на кмета. Застроената част от имота отразява фактическото строителство, което е и предмет на проверката за законосъобразност, извършвана от съда. В производството се установява дали имота е застроен и каква е застроената част. Въпросът за законността на извършеното строителство не е предмет на това производство, защото извършеното строителство попада в хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ, а не в хипотезата на чл. 10, ал. 7, която се отнася за строителство, извършено от трети лица. От данните по делото безспорно се установява, че имотът е изцяло застроен, поради което правилни и законосъобразни са изводите на съда, че оспорването на заповедта е неоснователно. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, съставляващи основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение