Решение № 7830 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3179/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния му представител А.Георгиева, против решение 4158/07.02.2025 г., постановено по адм. дело 12392/2024 г. по описа на Административен съд-София град, в частта, с която е отменено негово решение 10346/01.10.2024 г., в частта, с която е отказан хуманитарен статут на С. А. Х., гражданин на Сирия. В касационната жалба се релевират доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, тъй като същия е постановен при съществено нарушение на материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени съображения прави искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и отхвърляне на жалбата в тази част. Ответникът С. А. Х., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. Т. Лисичкова, в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба, счита че съдебния акт е правилен, поради което иска жалбата да бъде оставена без уважение,а съдебния акт да бъде потвърден. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваната част от решение Административен съд София-град е отменил решение 10346 от 01.10.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на С. А. Х., гражданин на Сирия и е изпратено делото като преписка в тази част на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за произнасяне съобразно указанията. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд след като е анализирал актуалната обстановка в Сирия е приел, че преценката на административния орган по отношение на хипотезата на чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ е необоснована, тъй като не кореспондира с актуалните данни и случващото се. Обстановката в страната на произход на кандидата за хуманитарен статут е претърпяла съществена промяна, която следва да бъде обсъдена и съобразена при вземане на решение. Съдът е посочил, че поради наличието на нови обстоятелства относно държавата на произход, решението е немотивирано и незаконосъобразно. Административния съд е посочил, че в мотивите на решението административния орган следва да мотивира и приложението на принципа забрана за връщане . При така установеното съдът е отменил решението в тази част, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган, който при разглеждането на молбата за закрила следва да съобрази настъпилата промяна в обстановката в Сирийската арабска република и да изследва възможността за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ като се анализира последно актуална към момента на разглеждане на молбата информация относно обстановката в държавата по произход на молителя и да се съобрази постановеното от СЕС решение от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година. Решението в обжалваната му част е неправилно. Настоящият съдебен състав приема за правилен извода на административният орган, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на С. А. Х. по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния орган е извършен анализ на предоставената от кандидата за международна закрила бежанска история и актуалната към момента на издаване на оспорения акт информация относно Сирия. Административният орган подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, като с оглед фактическата обстановка, която е установена да е осъществена към датата на издаване на административния акт - следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК е спазена. Вярно е, че са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, за което свидетелства информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. Асад, но според настоящия касационен състав тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК не водят до такава промяната в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно върху гражданите й, в т. ч. конкретно върху С.Х. по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция справки с вх. МД-02-20/14.01.2025 г., с вх. МД-02-194/03.04.2025г., с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. и с вх. МД-02-278/21.05.2025г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, при анализа на които не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид от административния орган. Съдържащите се в информационните източници данни сочат, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Б. Асад е свален от власт, след падането на режима ситуацията в Сирия е започнала да се нормализира. В приобщени пред настоящата инстанция справки е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г., около 115 000 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни. Наличните по делото данни към произнасянето на касационната инстанция позволяват обоснована преценка, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не е налице информация за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица единствено поради факта на присъствието им на тази територия. При съобразяване на изложеното, настоящият състав преценява като правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото решение по дело С-465/2007 г. Наред с това следва да бъде посочено, че самият чужденец не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не са му били отправяни заплахи срещу него. Предвид изложеното правилен е изводът на административния орган за липсва на основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Що се касае до становището, дадено от ВКБООН през декември 2024 г. относно връщане в Сирийската Арабска Република, настоящият съдебен състав счита, че представените в настоящото производство справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към са по-актуални от становището на ВКБООН от декември 2024 г., публикувано непосредствено след промяната на режима в Сирия, поради което настоящата съдебна инстанция следва да съобрази изводите си именно с тях. Съгласно приложените справки след падането на режима на Б. Асад цялостната обстановка в Сирия се нормализира. В тази връзка следва да бъде прието, че независимо от усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. На последно място oснователно е и възражението на касационния жалбоподател за извършена преценка приложимостта на принципа "non-refoulment" (забрана за връщане). Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ("refouler") бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната реално е извършено изследване дали този принцип е нарушен, въпреки липсата нарочни мотиви в тази посока, тъй като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в Сирия, то по същество е прието и че ако чужденецът се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа "non-refoulement". Като е приел друго и е отменил оспорения административен акт в частта му, с която на чужденеца е отказано предоставянето на хуманитарен статут и е върнал делото като преписка на административния орган, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено в посочената част и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на С.Х. против Решение 10346 от 01.10.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта му, в която на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,