Решение № 5368 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 794/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. И. от гр.Благоевград, чрез адв. Табутова срещу решение 3530 от 07.11.2024 г., постановено по адм. дело 323/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано и с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 г. с изх. 02-010-6500/3952#4 от 23.01.2024 г. (УП). Жалбоподателят обжалва решението, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства и установени факти по делото, както и относимите правни норми, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. По така наведените доводи се иска отмяната му и постановяване на ново решение, по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие(ДФЗ), чрез юрк.Христова в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че В. С. И. с УРН 195568, е подал до ДФЗ Заявление с УИН 01/190521/41629 за подпомагане за кампания 2021 г. по схеми и мерки за подпомагане, подробно посочени в заявлението, сред които и по Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол (ДПЖСК) и по Схема за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производство (ПНДЖ3). С Уведомително писмо изх. 02-010-6500/3952 от 18.01.2023 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 г. по депозираното от оспорващия заявление за подпомагане с УИН 01/190521/41629 за кампания 2021 г., е извършено намаление (отказ за заплащане) на пълната поискана сума в размер на 14 249.96 лева. Същото е било обжалвано пред АС Благоевград и с решение 1672/06.10.2023 г. постановено по адм. дело 190/2023 г. по описа на АС Благоевград съдът е отменил УП изх. 02-010-6500/3952 от 18.01.2023 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и е върнал преписката за ново произнасяне по заявлението на оспорващия. На 23.01.2024 г. е издадено оспореното в настоящото производство УП 02-010-6500/3952 на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ от 18.01.2023 г., с което е постановен отказ за заплащане на поискана сума в размер на 14 249,96 лева. В УП като основание за постановения отказ органът е посочил, че животновъден обект 2742 0013, в който се намират животните, не е бил регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД в периода на задържане (отглеждане) на животните, както и че е установено при административните проверки, че регистрацията на обекта е прекратена на 31.05.2021 г. и е възобновена на 29.10.2021 г. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, без да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че в случая, с процесното УП е отказано финансово подпомагане, тъй като регистрацията на процесния животновъден обект е прекратена на 31.05.2021 г. и е възобновена на 29.10.2021 г., т.е. в периода на задържане животните на кандидата, който за Кампания 2021 г. е бил 11.06.2021 г. 30.08.2021 г., животновъдният обект, в който се намират животните, няма регистрация по ЗВМД. Съдът е посочил, че в административния акт, предмет на оспорване, се съдържат ясни и точни мотиви за постановения отказ. Посочено е, че съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗПЗП, подпомагане по схемите, обвързани с производството, се предоставят за животни, които са идентифицирани и регистрирани в съответствие със ЗВМД, като в случая не са спазени, както изискванията по чл. 137 от ЗВМД, така и разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗВМД във вр. § 1, т. 8 от ДР на Наредба 3/17.02.2015 г. С оглед изложеното съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност правилно е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, не са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон Съдът правилно е приел, че изложените фактически и правни обстоятелства в оспорения административен акт кореспондират изцяло на данните по делото и приложимата нормативна уредба. Обратно на заявеното в касационната жалба, съдът е обсъдил наведените доводи от страната и въз основа на коректен анализ на релевантните правни разпоредби е достигнал до извод, че не са налице основания за отмяна на обжалвания административен акт. В случая от съдържанието на уведомителното писмо се установява, че единствената нередност, която ДФЗ установява при извършените административни проверки в регистрите на БАБХ ДФЗ приема, че в случая не са спазени изискванията на чл. 39, ал. 1 от Наредба 3/2015 г. и изискването на чл.46, ал.2 от ЗПЗП, съгласно която разпоредба подпомагане по схемите, обвързани с производството, се предоставя за животни, които са идентифицирани и регистрирани съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност(ЗВМД). По силата на чл.51, ал.1 от ЗВМД животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти на регистрация по чл.137 ЗВМД, която се извършва след представяне на необходимите документи, посочени в ал. 1 т. т. 1-4. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба 19/2015 г. за реда за контрол на изискванията на интервенциите за преходна национална помощ, при проверката на идентификацията на животните по схема за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството, Разплащателната агенция проверява дали са регистрирани в животновъден обект, собствен или нает от кандидата за подпомагане, както и дали животните са идентифицирани с две идентични индивидуални ушни марки. В случая по делото безспорно е установено, че регистрацията на животновъдния обект 2742-0013, собственост на жалбоподателя, е прекратена на 31.05.2021г. и е възобновена на 29.10.2021г. С оглед изложеното съдът правилно е приел, че животновъдния обект, в който се намират животните 2742-0013, не е бил регистриран по реда на чл. 137 ЗВМД в периода на задържане (отглеждане) на животните. Обстоятелството, че регистрацията на обекта е била прекратена на 31.05.2021 г. и е възобновена на 29.10.2021 г. е установено и от извършените административни проверки, поради което, административният орган законосъобразно е отказал подпомагане. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за необоснованост на извода на съда, че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. В мотивите си съдът изрично е посочил, че е обоснован от фактическа и правна страна изводът на административния орган за наличие на основание за отказ относно претендираното подпомагане. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да му бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение