Решение № 3346 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4174/2016 г.

Решение № 3346 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4174/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В. Търново, представлявана от директора срещу решение № 47/19.02.2016 г., постановено по адм. дело № 468/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу постановения индивидуален административен акт. Ответникът - "М. К. енд К. Б." ЕООД, чрез процесуален представител, оспорват основателността на касационната жалба. Поддържат становище за правилност и законосъобразност на постановеното съдебно решение и искат оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя по жалбата на "М. К. енд К. Б." ЕООД, гр. С., принудителна административна мярка, обективирана в т. 1 от Протокол от извършена проверка с изх. № ПР 102499/10.06.2015 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - В. Т.. Спорът по делото е не по фактите, а по правото и се свежда до отговор на въпроса: "Как следва да се изчислява и заплаща трудовото възнаграждение за работа през официални празници по чл. 264 от КТ, когато не е извънреден труд?". При постановяване на процесния съдебен акт, решаващият съд приема, че нормата на чл. 264 от КТ е именувана "Трудово възнаграждение за работа през официалните празници" и гласи, че "За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение". Според първоинстанционния съд, смисълът на заглавието и съдържанието е, че така определеното възнаграждение е изцяло дължимото такова трудово възнаграждение за работата през официалните празници. Обоснован е извод, че това е общият размер на възнаграждението, дължимо изцяло за работата по време на официални празници. Въз основа на горното е анализирано систематичното място на нормата на чл. 264 от КТ - в раздел "Допълнителни и други трудови възнаграждения", като е прието, че процесното възнаграждение е от категорията на "другите" възнаграждения, а не допълнително такова. Съда извежда, че допълнителни са само възнагражденията по чл. 259 и чл. 260 от раздел 8, доколкото само в тези норми е предвидено, че при вътрешно и външно съвместителство се дължи допълнително плащане, наред и едновременно с основното. (Вж. напр. чл. 259 сочи "има право и на допълнително трудово възнаграждение", а чл. 260 - "получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа, както и възнаграждение за работата по външно съвместителство"). Следващите възнаграждения обаче в този раздел - в това число и процесното по чл. 264 от КТ, вече не са допълнителни, а "други" по смисъла на заглавието и те не се добавят към основното възнаграждение, а го заместват (и за това са други, тъй като се изчисляват по особени правила). В заключение е прието, че изричното разпореждане на КТ в този случай е, че работодателят дължи най-малко двукратното на уговореното по трудовия договор възнаграждение и това не е допълнително, а цялото дължимо от него възнаграждение. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 264 от КТ визира две хипотези, видно от нейната редакция и според систематичното й тълкуване с чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ. Във всяка от тези две хипотези трудът, положен на празник, се изплаща с увеличение. Но увеличението е различно. Поставеният от касатора правно релевантен въпрос, формулиран в касационната жалба, попада в предметния обхват на първата хипотеза - начин на изчисляване и заплащане на трудово възнаграждение за извършвана работа през ден на официален празник, когато не е извънреден труд. В така обособената първа хипотеза на нормата на чл. 264 от КТ, извършваната работа през ден на официален празник, е редовна работа на работника или служителя по трудовото правоотношение според установения график в предприятието. Тогава му се пада да е на смяна или пък точно на този ден е предвидено именно той да дава дежурство (вж. чл. 141 от КТ, чл. 10 и чл. 15 от НРВПО). В тези случаи - за положения труд на официален празник, когато така му се пада по график, работникът или служителят получава не по-малко от удвоения размер на уговореното трудово възнаграждение. Няма пречка да се уговори и по-голямо увеличение. Увеличението се изчислява от основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго. Целта на това увеличено заплащане не е да компенсира работа в повече от нормалното, в такъв обем, в какъвто е уговорено и дължимо по трудовия договор. Увеличеният размер на заплащането на труда в тези случаи цели да компенсира ангажираността със служебни ангажименти, която отнема възможността на работника или служителя да празнува според обичаите и предпочитанията си. Увеличението цели да компенсира лишаването от възможността за честване на официалния празник в семейна или друга подходяща приятна обстановка с негови близки, което работникът или служителят понася за това, че през тези празнични дни той работи. Втората хипотеза, която визира чл. 264 от КТ, е когато работникът или служителят работи през дните на официалните празници извън редовното си работно време, като полага извънреден труд. Тоест в тази хипотеза трудът, положен на официален празник е положен извън предвиденото по график. Без значение са причините, довели до неспазването на графика. Промяната може да се налага, защото някой работник се е разболял и в съответното звено са останали на работа по-малко колеги, възникнала е допълнителна работа, спешна задача за изпълнение, която не може да се отложи, за да бъде свършена след празника и т. н. Трудът, положен на официален празник извън графика, се счита за извънреден труд. В конкретния случай, решаващият съд правилно приема, че работата положена от лицата на официален празник не е извънреден труд (тъй като този ден е включен в месечния график за работа и е с нормалната продължителност на дневното работно време, което не е и спорно), на работника или служителя се заплаща увеличеното такова с едно основно среднодневно трудово възнаграждение. Т. е. цялото възнаграждение за работа през официален празник е равно на най-малко две надници. Последните се определят от основната месечна заплата, разделена на броя на работните дни за съответния месец и така се изпълнява изискването на закона общо дължимият размер на възнаграждението да е удвоеният размер на възнаграждението, дължимо за работа през работни дни. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,