Решение № 8032 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2019 г.

Решение № 8032 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2019 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при ЦУ на НАП, срещу Решение № 350/14.01.2019 г., постановено по адм. дело № 10202/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22000115006942-091-001 от 22.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, в частта потвърдена с Решение № 1556 от 8.09.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и реши спора по същество, като отхвърли жалбата на В. Байрактарски срещу издадения ревизионен акт. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – В. Байрактарски, не се явява, Представено е писмено становище, с което изразява становище по съществото на спора.. Представени са писмени бележки. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 3500 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд София-град е отменил Ревизионен акт (РА) № Р-22000115006942-091-001 от 22.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, в частта потвърдена с Решение № 1556 от 8.09.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София., с който на Байрактарски е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за установени с РА задължения на представляваното по-рано от него дружество за данък върху добавената стойност и корпоративен данък общо в размер на 856 086, 73 лв. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, съдът е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, която не е спорна между страните и основанията на органа по приходите за приложение на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице в качеството му на управител на дружество "Байрак" ЕООД, понастоящем "Таракс" ЕООД. За да отговори на основния спорен въпрос между страните налице са законовите предпоставки за приложение на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, на първо място решаващият съд е дал тълкуване на тази разпоредба, както от материално-правна гледна точка, така и от процесуално правна такава с оглед разпределяне на доказателствената тежест в процеса. В тази връзка е посочено, че в случаите на чл. 19 от ДОПК елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността на физическото лице следва да бъдат установени по несъмнен начин от органа по приходите в хода на ревизията на основание чл. 170, ал. 1 АПК, вр. с § 2 ДР ДОПК. При тълкуването на нормата от материално-правна гледна точка е отбелязано, че отговорността по чл. 19 от ДОПК е особен вид лична имуществена отговорност на физически лица, членове на органи на управление или управители на юридически лица, която възниква при изпълнение на фактическия състав, посочен в цитираната разпоредба. Тъй като отговорността на задълженото лице е реализирана при хипотеза на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, административният съд е дал тълкуване на тази разпоредба. След извършеното тълкуване на закона и съобразявайки установени факти и обстоятелства по делото, първоинстанционният съд е стигнал до следните правни изводи: Вярно е, че в хода на образувано ревизионно производство на дружеството на 22.04.2010 г., когато е издадена ЗВР, жалбоподателят в качеството му на управител на "Байрак" ЕООД е извършил разпоредителни сделки с имущество на дружеството, съответно разпоредил се е с два недвижими имота на 19.05.2010 г. и на 18.06.2010 г. Същевременно към датата на издаване на РА, с който са определени данъчни задължения на дружеството Байрактарски вече не е бил управител. РА е издаден на 14.09.2010 г., поради което съдът е приел, че липсва първата предпоставка за ангажиране на отговорност на ревизираното лице. На тази плоскост съдът е посочил, че не се установява отчуждаването на двата имота през 2010 г. да е поведение на управителя, което е недобросъвестно. Съдът е съобразил и че по делото не е доказана причинно следствена връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на дружеството. На база на гореизложеното е направен извод, че не е налице хипотеза по чл. 19, ал. 2 от ДОПК и като незаконосъобразен ревизионният акт следва да бъде отменен. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на пълномощника на Д "ОДОП" - София се развиват оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд не е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е неправил напълно необосновани изводи, че не са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, даващи основания да бъде ангажирана отговорността на физическото лице в качеството му на управител на "Байрак" ЕООД, понастоящем "Таракс" ЕООД за данъчни задължения на дружеството, определени с РА. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Безспорно е установено по делото, че с влязъл в сила РА на органи по приходите при ТД на НАП-София на дружеството са установени данъчни задължения. Към посочения момент обаче Байрактарски не е бил управител на дружеството. Не се спори и, че към датата на процесните продажби на недвижими имоти дружеството е разполагало с активи, вкл. ДМА на стойност 797 х. лв., които според счетоводната експертиза не са намаляли от процесните продажби, доколкото същите са извършени на цена над балансовата им стойност, вкл. тази при покупката. Липсват доказателства и разпореждането с тези активи да е в причинно следствена връзка между поведението на лицето и несъбраните публични задължения, т. к. и след разпореждането с недвижимите имоти дружеството е било във финансово състояние даващо възможност за погасяване на задълженията по РА. С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци /осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. В нормата са предвидени две хипотези на възникване на отговорността, като в случая спорът се свежда до това налице са елементите на фактическия състав на хипотезата на чл. 19, ал. 2. При тълкуването на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказана причинно-следствената връзка между поведението на Байрактарски и несъбраните публични задължения, като елемент от фактическия състав на търсената отговорност. За да е налице такава връзка, следва поведението на лицето да е единствената причина за невъзможността на дружеството да погаси възникналите публични задължения. От гледна точка на разпределяне на доказателствената тежест първоинстанционният съд също правилно е приел, че тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. По силата на чл. 141, ал. 2 от ТЗ управителят на търговското дружеството представлява същото, организира и ръководи дейността му. Трайна е практиката на ВАС, че законът изисква уникалност на причинно-следствената връзка между поведението на управителя на задълженото лице и невъзможността за събиране на публичните задължения. В конкретния случай Байрактарски дори не е бил управител към момента на установяване на задълженията, още по малко се твърди, че поради поведението на управителя, като се е разпоредил с два недвижими имота се е стигнало до несъбиране на задължения на дружеството за ДДС и КД. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че от представените доказателства не може да се заключи, че РЛ е действало недобросъвестно, с цел намаляване имуществото на "Байрак" ЕООД, понастоящем "Таракс" ЕООД Като е достигнал до същите правни изводи, АССГ е постановил правилно решение, което не страда от наведените с касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора директор Дирекция "ОДОП" - София за присъждане на разноски е неоснователна. От друга страна, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на направените такива от 3500 лв., видно от приложен списък на разноските, които Дирекция "ОДОП" – София следва да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение