Решение № 1860 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13822/2014 г.

Решение № 1860 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13822/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Георги Цветанов Славов и Димитър Божилов Славев против решение № 5478/15.08.2014 г. по адм. дело № 11250/2012 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която са отхвърлени жалбите им срещу решение № 412 по протокол № 21/19.07.2012 г. на Столичен общински съвет относно кв. 42, местност Люлин-трета част, София. Касаторите излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като искат отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената част от решението на СОС. Ответните страни не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспореният ПУП-план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жк Люлин-трета част относно кв. 42 е законосъобразен, без наличие на някое от основанията за отмяна по чл. 146 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото правилно и въз основа на събраните доказателства е установено, че имотът на жалбоподателите е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗГ и е нанесен в КК на гр. София с идентификатор 68134.4361.439, без отразени в КР собственици и документ за собственост, идентичен със стар № 5100079. Същият попада в кв. 42, парцел III, м. Люлин-трета част, предмет на оспорения ПУП, но не е нанесен в графичната част на процесното решение. Според прието и кредитирано заключение на вещо лице по действащия застроителен план от 2001 г. имотът попада в района на кв. 42 с предвиждания за "ЖС, подземен гараж, озеленяване". Предвижданията на оспорения план за УПИ II в кв. 42 /в който попада имота/ са за озеленяване /с алейна мрежа/, спортни дейности и съществуваща техническа инфраструктура. Имотът е засегнат от подземна инфраструктура-съществуващи канал и топлопровод. Относно него няма предвидени улици или терени за други обществени дейности. Съгласно ОУП на СО кв. 42 попада в устройствена категория ЖК-жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване, спазено в предвижданията на оспорения план. Съгласно чл. 115, ал. 2 ЗУТ при изработването на ПУП основните кадастрални данни за поземлените имоти се извличат от кадастралната карта и имотния регистър, а до неговото въвеждане- от кадастралния регистър. В случая процесният имот е нанесен върху кадастралната карта и независимо, че не е записан в кадастралния регистър, попада в територия, спрямо която е процедиран ПРЗ-план за регулация на улици и ПИ и за режим за застрояване. Незаконосъобразно имотът на касаторите не е нанесен в графичната част на решението на СОС и не е урегулиран. Не е изследвана и възможността за застрояването му по правилата на чл. 22, ал. 6 ЗУТ-при спазване на параметрите за съответната устройствена зона и показателите за отделните квартали. Само ако застрояването не може да се предвиди, ПИ може да се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване. Оспореният план се явява незаконосъобразен и следва да се отмени в частта за имота на касаторите. Като е приел противното административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната му част и да се постанови друго по същество. При този изход на делото разноските са в тежест на бюджета на органа, издал частично отменения акт и следва да се присъдят в полза на касаторите, за което е направено своевременно искане и до доказаните размери. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,