Решение № 9345 от 29.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1745/2016 г.

Решение № 9345 от 29.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1745/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Gallup, Inc, САЩ, срещу решение № 7278 от 24.11.2015 г. постановено по административно дело № 4733 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е неправилно. Излага, с решението АССГ е отхвърлил жалбата му срещу решение № 24 от 23.01.2015 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отменена регистрацията на марка № 57867 GALLUP, словна, поради липса на реално използване. В хода на административното производство от дружеството са представени многобройни доказателства за използване на процесната марка на територията на Република България, които могат да бъдат групирани в три групи. В първата се включват договори, фактури, анкетни карти, писма за приемане на извършените проучвания, отнасящи се за извършени проучвания на общественото мнение в България от българското дружество "Витоша Рисърч" ООД, по поръчка на унгарското свързано дружество с маркопритежателя. Във втората група влизат публикувани статии и анализи, както и извлечения от интернет-страницата на Gallup, Inc, САЩ. В третата група доказателства се включват извлечения от български Интернет сайтове с обявени резултати от проучвания, проведени от Галъп, института Галъп, българският Галъп, социологическата агенция Галъп, агенция Галъп, международната агенция за социологически проучвания Галъп. В решението на АССГ са коментирани преди всичко доказателствата от първата група, с едно изречение са отхвърлени доказателствата от третата група и изобщо не са споменати доказателствата принадлежащи към втората група и произхождащи несъмнено от притежателя на процесната марка. По отношение на доказателствата от първата група излага, че предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него, като законовата разпоредба не указва изрично формата на това съгласие. Предвид израза "може" използван в чл. 22, ал. 1 от ЗМГО, марката може да се счита за използвана със съгласието на маркопритежателя, не само чрез сключването на лицензионен договор, която е само една от правните възможности. Съгласието за използване на марка може да бъде и устно или чрез конклудентни действия, когато марката е притежавана от един собственик, а когато е притежавана от двама или повече собственици, по аргумент от чл. 22, ал. 3 от ЗМГО, съгласието трябва да е в писмена форма. В настоящия случай не само, че Gallup, Inc, САЩ, не се е противопоставил на използването на марката GALLUP от "Витоша Рисърч" ООД в продължение на няколко години, но и е налице писмо от 20.02.2007 г., с което възлага на неговото унгарско свързано дружество, да организира използването на марката му в България. В писмото не е цитиран регистровия номер на марката GALLUP, тъй като дружеството притежава само една марка в България. В изпълнение на посочената в писмото задача, унгарското свързано дружество е сключвало договори за конкретни проучвания с българското дружество "Витоша Рисърч" ООД. Последното, от своя страна е използвало за проучванията анкетни карти, на които ясно е посочено, че GALLUP е регистрирана марка на Gallup, Inc, САЩ. Ето защо изводът на съда за липса на използване поради липса на съгласие за използване на марката GALLUP от "Витоша Рисърч" ООД е неоснователен и необоснован. По отношение на втората група доказателства сочи, че те са извлечения от интернет сайта на Gallup, Inc, САЩ (www. gallup. com) с публикувани статии - анализи на съвременни обществено-политически проблеми и какво е общественото мнение по тези проблеми. В тях са цитирани резултатите от проучвания, проведени във всички страни от Европейския съюз, включително България. Дадена е информация за методите, използвани при проучванията. Посочено е, че Gallup, Inc, САЩ осъществява постоянно проучвания в повече от 150 страни и са посочени електронна поща и телефонен номер, на които може да бъде направена поръчка за извършване в тези страни. Посоченото представлява реално използване на марката под формите указани в чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМГО - предлагане на услуги със знака GALLUP и използване на знака в реклама. Посоченото представлява публично и видимо предлагане на услуги от клас 35 и клас 42 на МКСУ. То е насочено към създаване на пазарен дял и запазване на съществуващия такъв, както и към свързване на услугите от клас 35 и 42 от МКСУ с Gallup, Inc, САЩ. Посочените доказателства не са коментирани от АССГ и не са взети предвид при постановяване на решението. В доказателствата от третата група е цитирано фирменото наименование на дружеството, изписано на кирилица (Галъп). Наименованието на "Болкан Бритиш Соушъл Сървейс" АД не съдържа думата Галъп. Не е ясно от кого произхождат цитираните проучвания, щом не са ясно обозначени с наименованието или марката на дружеството, което ги произвежда. Българското общество ще свърже тези статии с Gallup, Inc, САЩ. Прави искане решението да бъде отменено и преписката да бъде върната на председателя на Патентно ведомство, с указания относно прилагането на чл. 19 във вр. с чл. 13 и чл. 22 на ЗМГО. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - Председателят на Патентно ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прави искане решението на АССГ да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Е. Г. Б., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. С решението на АССГ е отхвърлена жалбата на Gallup, Inc, САЩ срещу решение № 24 от 23.01.2015 г. на председателя на Патентно ведомство и дружеството е осъдено да заплати на Патентното ведомство, сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови решението си, съдът е изложил, производството пред Патентното ведомство е образувано по постъпило с вх. № 94-00-479 от 04.04.2013 г. искане от д-р Е. Г. Б., за отмяна на регистрацията на марка с рег. № 57867 GALLUP - словна, за клас 35: осъществяване на проучвания и изследвания на общественото мнение, маркетингови, социални, статистически, политически и икономически проучвания; събиране, публикуване, анализиране на резултатите от проучването на общественото мнение и друга статистическа информация; съставяне на прогнози; и клас 42: даване на консултации и разработка на информационни продукти, свързани с осъществяване на проучвания и изследвания на общественото мнение, социални, статистически, политически и икономически проучвания, със събиране, публикуване, анализиране на резултатите от проучването на общественото мнение и друга статистическа информация; със съставяне на прогнози, със срок на защита до 04.02.2018 г. и притежател: Gallup, Inc, САЩ. Като основание за отмяната на регистрацията е посочен чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗМГО. Проведено е административно производство, в което дружеството, притежател на марката е направило възражение и е представило доказателства за реалното ползване на марката (№ 94-00-479 от 17.07.2013 г.), като с писмо от 20.08.2013 г. доказателствата посочени като приложения от 41 до 49 от възражението са представени в превод на български език. След становища на страните, в които са представени и нови доказателства от маркопритежателя, назначеният със заповед № 418 от 20.10.2014 г. на и. д. председател на Патентно ведомство състав на отдел "Спорове" е формирал извод, че не е налице реално ползване на марката с притежател Gallup, Inc, САЩ по смисъла на чл. 19 от ЗМГО и е предложил да се отмени регистрацията й, считано от 04.04.2008 г. С решение № 24 от 23.01.2015 г. на председателя на Патентно ведомство е възпроизведено становището на отдела, разглеждащ преписката по спора, а именно: на основание чл. 46, ал. 5 от ЗМГО да се отмени регистрацията на марка с рег. № 57867 GALLUP, словна с притежател Gallup, Inc, САЩ. Отменянето се счита от 04.04.2008 г. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган (чл. 46, ал. 6 във връзка с ал. 4 и ал. 5 от ЗМГО), при спазване на предписаната форма и на административнопроизводствените правила (чл. 42 - чл. 46 от ЗМГО), както и че решението е съответно на материалноправните норми и на целта на закона. След анализ на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1, чл. 13, ал. 2, чл. 19, ал. 2 и 3 и чл. 22 от ЗМГО, съдът е приел, че не е не е доказано реално използване на марката в релевантния петгодишен период Посочил е, че за валидно прехвърляне на правата за използване на марка или на друг обект на интелектуална собственост е необходим писмен договор между притежателя и лицето, на което се отстъпват правата, т. е. съгласието на притежателя за ползване на марката следва да е дадено писмено, което изискване в случая не е изпълнено. В сключеното през 2005 г. лицензионно споразумение за търговска марка GALLUP между Gallup, Inc, САЩ и The Gallup Organization Hungary Ltd не е посочено изрично, че се предоставя лицензия за ползване на търговска марка с рег. № 57867, словна, за класовете 35 и 42. Предоставена е лицензия само за други марки за територията на Унгария и с него на лицензополучателя не се предоставя възможност да преотстъпи придобитите по силата на това споразумение права на трето лице, каквото безспорно е "Витоша Рисърч" ООД. Това не се следва и от писмото от 20.02.2007 г. на вицепрезидента на Gallup, Inc, САЩ до Magyar Gallup Intezet Kft., в което е обективирано намерението на американското дружество да стартира използване на марката за територията на България. В писмото се изразява само намерение за ползването на марката в България, но не и съгласие за дружеството, което ще бъде избрано за партньор, в случая "Витоша Рисърч". Съдът е посочил, че по преписката са представени преводи-заключения за проучвателни услуги, писма потвърждения, опис на фактури за направени плащания между The Gallup Organization Hungary Ltd и "Витоша Рисърч" ООД, но те не доказват, че Gallup, Inc, САЩ използва процесната марка чрез "Витоша Рисърч" ООД. Наред с това съдът е приел, че от статиите, които са публикувани в интернет и в които е цитирана агенция "Галъп", института "Галъп" и т. н не може да се обоснове извод, че те обхващат процесната марка с притежател Gallup, Inc, САЩ. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО регламентира, че регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 19 от ЗМГО. Според чл. 19, ал. 1 от ЗМГО регистрацията може да бъде отменена когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не използва реално марката на територията на Република България, във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването и е преустановено за непрекъснат период от пет години. В чл. 19, ал. 2 от ЗМГО е посочено, в кои случаи се приема, че марката е реално използвана. Процесната марка е регистрирана за услуги, поради което, за да се извърши преценка налице ли е реалното й използване в търговската дейност на дружеството, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗМГО, следва да се установи: - предлагане или предоставяне на услуги с този знак (чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО), - използването на знака в търговски книжа и в реклами (чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗМГО). За реално използване се счита и използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана. Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗМГО използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. С оглед предмета и характера на административното производство, в тежест на притежателя на атакуваната марка е да докаже осъществяването на положителния факт на реално използване на марката през релевантния период за стоките, за които е регистриран, съответно - наличие на основателни причини за неизползването й. В случая, в хода на административното производство, от маркопритежателя са представени доказателства, с които той е целял да докаже реалното използване на марката, описани във възражението му от 17.07.2013 г. В оспореното решение съдът е направил подробен анализ на част от тях, като това го е мотивирало го да приеме, че марка с рег. № 57867 GALLUP, с притежател Gallup, Inc, САЩ не е реално използвана на територията на Република България, за услугите от класове 35 и 42 на МКСУ, за които е регистрирана, в периода от 04.04.2008 г. до 04.04.2013 г. Същевременно в решението не са изложени никакви правни изводи, досежно представените от маркопритежателя доказателства посочени в т. 41 - т. 49 от възражението му и представени в последствие в превод на български език. За същите от маркопритежателя се твърди, че представляват извлечения от интернет сайта на Gallup, Inc, САЩ (www. gallup. com), с които се установява реално използване на марката под формите указани в чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМГО - предлагане на услуги със знака GALLUP и използване на знака в реклама. При необсъждането на посочените доказателства, направеният в решението извод, че марката GALLUP не е била реално използвана, се явява необоснован. Съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Тази разпоредба в случая е нарушена. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Отхвърлянето на жалбата, при липса на каквито и да било правни изводи на съда досежно част от представените от маркопритежателя доказателства, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на 172а, ал. 2 от АПК. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение