Решение № 9700 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16044/2009 г.

Решение № 9700 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16044/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Валери Спасов Маламов, гр. Гоце Делчев, ул. "Тодор Александров" № 9 срещу решение № 600 от 19.10.2009 г. на Административен съд, гр. Пазарджик, постановено по административно дело № 630/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и за необосновано. Съдът е извратил данните по делото и е нарушил правилата на доказателствената тежест. Неправилен е и изводът на съда, че състоянието на сметките на дружеството към 2007 г. е ирелевантно. Наред с това съдът неправилно е приел, че дружеството, член на управителния съвет на което е касаторът, има задължения към териториалната дирекция на Националната агенция по приходите в размер над 5 000 лв. Неправилно е приел, че не е представено надлежно обезпечение. Счита, че наложената мярка не е адекватна, тъй като съгласно чл. 195 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и по аргумент на чл. 121 от същия мерките трябва да бъдат такива, че да не пречат на нормалното протичане на дейността на дружеството. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Благоевград, счита жалбата за неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснато процесуално нарушение, тъй като не е предоставена възможност за изискване на доказателства, касаещи дължимостта на публичното вземане и не било прието искането за замяна на обезпечителната мярка. Тези въпроси са неотносими към принудителната административна мярка и извън компетентността на органа, който я налага. Мярката е наложена от компетентен орган, при надлежно искане от публичния изпълнител и при спазване на законовите изисквания. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е правилно и обосновано. Разпоредбата на чл. 195 от ДОПК, на която се позовава касаторът, е неотносима към принудителната административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е член на управителния съвет на "Майц" АД. Срещу дружеството е образувано изпълнително дело за принудително събиране на публични вземания в размер на 124 273,48 лв. главница и 49 264, 88 лв., въз основа на влязъл в сила ревизионен акт № 100384 от 28.08.2007 г. С постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 201-207 ДОПК са наложени запори върху сметките на дружеството в четири банки. Въз основа на представените по делото запорни съобщения с извлечения от сметки съдът е приел, че по банковите сметки на дружеството няма наличност за удовлетворяване на вземането. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че административният орган е спазил производствените правила при издаването на оспорената заповед, същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е за ирелевантно състоянието на банковите сметки на дружеството преди издаването на оспорваната мярка и за доказана необезпечеността на публичното вземане. Приел е, че органът, действайки в условията на обвързана компетентност, след като правилно е установил фактите - при безспорна доказаност на висящо изпълнително производство за принудително събиране на непогасени публични държавни вземания в размер над 5 000 лв. и липсата на надлежно обезпечение, законосъобразно е наложил принудителната административна мярка. Тези изводи на съда са правилни. Безспорно по делото е, че жалбоподателят е член на управителния съвет на "Майц" АД. Безспорно е също така, че с влязъл в сила ревизионен акт № 0100-384 от 28.08.2007 г., на дружеството, за периода 1.01.2003 г. -31.12.2006 г., са определени данъчни задължения в размер на 174 833, 22 лв. - главница и лихви. Актът е влязъл в сила на 10.12.2007 г. и въз основа на него е издадено наказателно постановление № 960 от 15.12.2007 г. Не се спори, че в срока за доброволно плащане задълженията не са погасени. Не се спори също, че в териториалната дирекция на Националната агенция по приходите, гр. Благоевград, за така дължимите публични задължения е образувано изпълнително дело № 03-399 от 22.04.2008 г. За обезпечаване на публичното вземане е наложен запор по сметките на дружеството в четири банки към дата 15.05.2008 г. По запорираните сметки не е имало налични средства за погасяване на задължението. Безспорно е също така, че на основание чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б"от ДОПК, териториалната дирекция на Националната агенция по приходите, гр. Благоевград, е поискала, с писмо от 11.03.2009 г., от директора на областната дирекция на МВР, гр. Благоевград, налагането на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Към тази дата задълженията не са били погасени. Следователно, към датата на издаване на оспорената заповед - 26.03.2009 г., предвидените в хипотезата на чл. 75, т. 5 факти са били налице, което задължава административния орган да наложи принудителната административна мярка. Съдът правилно и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че по отношение на жалбоподателя е осъществен фактическия състав на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, поради което не са налице основания за отмяна на решението. Доводите досежно неизясняване на релевантните факти, видно от изложеното, са неоснователни, а твърдението за неадекватност на наложената мярка е ирелевантно, тъй като органът действа в условията на обвързана компетентност. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд