Решение № 2031 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7524/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Г. Т., чрез адв. Л. Минев като процесуален представител, против решение 2327 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело 1209/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е необосновано, постановено е в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с което релевира касационното основание по чл.209, т.3 АПК. Прави искане за отмяна на оспорения съдебен акт и за произнасяне по съществото на спора за отмяна на процесната заповед на началника на РДНСКПазарджик. Претендират се направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции съгласно приложен списък. Ответникът Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез пълномощника си ст. юрк. К. Миндова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като на дирекцията се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът главен архитект на община Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното съдебно решение е правилно като краен резултат, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото в мотивите на съдебния акт, а именно: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Г. Т. срещу заповед ДК-11-ПЗ-1/16.11.2022 г. на началника на РДНСК Пазарджик, с която на основание чл.156, ал.5 ЗУТ са отменени одобрените на 13.10.2022 г. инвестиционни проекти и Разрешение за строеж 311/25.10.2022 г., издадено от главния архитект на община Пазарджик, за строеж: жилищна сграда в ПИ с идентификатор 06149.501.750, УПИ ХХI-750, кв.64 по плана на [населено място], община Пазарджик. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявената жалба като е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт - издадена е от компетентен орган по чл.156, ал.5 ЗУТ, в писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила по чл.156 ЗУТ и в срока по чл.156, ал.1 ЗУТ, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Преценено е, че инвестиционните проекти и разрешението за строеж са издадени въз основа на виза за проучване и проектиране на нискоетажна жилищна сграда, сключено застрояване, което не съответства на предвижданията на действащия ПУП, според който за процесния УПИ е одобрено свободно застрояване, с което е допуснато нарушение на чл.108, ал.1 ЗУТ. От друга страна, съдът е установил, че комплексният доклад за оценката за съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания за строежите е неправилно съставен, тъй като в него е посочено, че инвестиционният проект отговаря на ПУП. Сочи се също, че докладът е изготвен от търговско дружество Еммар проджектс ЕООД, чийто собственик инж. В. Минева е проектант по част Строителни конструкции на одобрения за процесния строеж инвестиционен проект, което е нарушение на чл.166, ал.4 вр. с чл. 142, ал.6, т.2 ЗУТ. Настоящият състав на касационната инстанция счита за правилен крайният извод на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед на началника на РДНСК Пазарджик, като споделя формираните мотиви, че инвестиционните проекти, въз основа на които е издадено разрешението за строеж са съгласувани в нарушение на чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ. Според цитирания текст оценката за съответствие на инвестиционните проекти за строежи от първа до пета категория се извършва като комплексен доклад, съставен от фирма - консултант, несвързана с проектанта. В случая в противоречие с цитирания текст, комплексният доклад за оценката за съответствие, е изготвен от Еммар проджектс ЕООД, едноличен собственик на капитала и управител на което дружество е инж. В. Минева, подписала като проектант инвестиционния проект за строежа в част Строителни конструкции. Налице е свързаност на консултанта с проектанта по смисъла на чл. 166, ал. 4 ЗУТ във връзка с § 1, т. 1 от ДР на Търговския закон, което обосновава нарушение на чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ. Неоснователни и в противоречие с приложимите правни норми на ЗУТ, са наведените от касатора доводи, че контролът, осъществяван от органите на ДНСК е ограничен с разпоредбите на чл.156, ал.2 и ал.3 ЗУТ и обстоятелствата по чл.166, ал.4 ЗУТ са извън обхвата на контролните правомощия. Съгласно чл.156, ал.5 ЗУТ, при констатиране на нарушения по ал.2 и ал.3 на чл.156, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, отразени в констативния протокол по ал.4, началникът на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти. В случая е констатирано друго нарушение по см. на чл.156, ал.5 ЗУТ, както правилно е прието от органа и съда. Предвид изложеното, допуснатото нарушение на чл.166, ал.4 ЗУТ е съществено и е достатъчно основание за отмяна на процесните строителни книжа, поради което изводът на административния съд за законосъобразност на заповедта на началника на РДНСК-Пазарджик в този смисъл, е обоснован и съответен на материалния закон. Останалите съображения в оспореното решение не се споделят от касационната инстанция. Съдът е приел за законосъобразна констатацията на началника на РДНСК за несъответствие на инвестиционните проекти и разрешението за строеж, предвиждащи сключено застрояване в УПИ, с действащия ПУП, предвиждащ свободно застрояване в имота. Горните изводи са формирани в противоречие със събраните доказателства и при неправилна интерпретация на заключението на СТЕ. По делото е представена заповед 102/12.05.2022 г. на зам. кмета на община Пазарджик, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХХ-65 в кв.64 , ПИ с идентификатор 06149.501.716 по КККР/действащия план на [населено място], като с проекта за изменение на плана за регулация се предвижда разделяне на УПИ ХХ-65 на УПИ ХХ-749 и УПИ ХХI-750, а с проекта за изменение на плана за застрояване, за новообособените УПИ се предвижда свързано застрояване при показатели, отговарящи на устройствената зона Жм. Съобразена с предвижданията на горната заповед за сключено застрояване е и визата за проучване и проектиране по чл.140, ал.1 ЗУТ, послужила за издаване на процесното разрешение за строеж, от което следва, че последното, както и инвестиционните проекти са съобразени с действащия ПУП относно начина за застрояване на УПИ. Не е доказано нарушение по чл.108, ал.1 ЗУТ, а констатациите в обратен смисъл на органа, възприети и от съда, са неправилни. Същите се основават единствено на данните в графичните части към заповедта, с която е одобрено изменението на ПУП-ПРЗ за имота, които са приложени в две копия, с различно съдържание, съотв. графична част, съгласно която застрояването е свободно и втора графична част, съгласно която застрояването е свързано. Очевидно е обаче, че само графичната част с нанесено сключено застрояване е утвърдена от компетентния орган, одобрил изменението на ПУП-ПРЗ, което обстоятелство е безспорно, но е останало извън преценката на съда, който не го е обсъждал при проверката на заповедта на началника на ДНСК и формираните изводи за законосъобразност на същата в посочената част, са неправилни. С оглед фактите, установени от събраните писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, следва да се приеме, че процесните строителни книжа съответстват на предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ. Обратно на възприетата от административния съд теза, настоящата инстанция намира, че при одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж не са допуснати нарушения на чл.108, ал.1 ЗУТ и нарушения по смисъла на чл. 142, ал. 5, т. 1 ЗУТ. В случая, разрешеното сключено застрояване в имота е изцяло съобразено с предвижданията на ПУП, което е констатирано в изготвения комплексния доклад. Независимо, че не споделя заключението на административния съд за одобряване на инвестиционните проекти и разрешението за строеж при допуснати нарушения по чл.108, ал.1 и чл. 142, ал. 5, т. 1 ЗУТ, настоящата инстанция намира, че в случая не са налице основания за отмяна на съдебния акт, тъй като нарушението на чл. 142, ал. 6, т. 2 вр. с чл.166, ал.4 ЗУТ е достатъчно да мотивира крайния извод за законосъобразност на заповедта на началника на РДНСК- Пазарджик и за отхвърляне на жалбата. По тези съображения, следва да се приеме, че не са налице основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Оспореният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода по делото и направеното искане, съдът присъжда в полза на ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., платими от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,