Решение № 1774 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13257/2013 г.

Решение № 1774 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13257/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Антонина Желязкова Сотирова от гр. Бургас против решение № 1387 от 25.06.2013 г., постановено по адм. д. № 353/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу приложена принудителна административна мярка - преместване на лек автомобил марка "Пежо" с рег. № А 8808 ВТ по разпореждане на служител на община Бургас, без знанието и съгласието на собственика или упълномощен от него водач. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че административният орган не е доказал фактическите основания, въз основа на които е приложил принудителната административна мярка, както и че с налагането й се нарушава гарантираната от Конституцията на Република България неприкосновеност на частната собственост. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което оспорената ПАМ бъде отмененя като незаконосъобразна. Ответникът, служител ДУКОРС, отдел "ОФК" при община Бургас не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е подвел приложимата правна норма към правнорелевантните факти по делото, като е приел наличието на предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо от ЗДвП. За налагането на ограничителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - "преместване на ППС" не е изготвен изричен акт на компетентен орган. Има съставен АУАН № 0037452/24.01.2013 г., с който е установено административно нарушение. Този акт не е идентичен с акта за прилагане на ПАМ, но по отношение на установените с него факти се цени като косвено доказателство. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП за прилагането на конкретната ПАМ не се изисква задължителна писмена форма, като налагането се извършва чрез фактическото преместване на МПС. Този ред за налагане на мярката не изключва изискването това да става от компетентен административен орган. Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП министърът определя длъжностното лице от службите за контрол, а освен това и длъжностното лице определено от собствениците или администрацията, определяща пътя имат правомощията да преместват/нареждат да се премести паркирано МПС. При извършената преценка за законосъобразността на административния акт съдът правилно е приел, че предписанието е императивно и при наличие на визираната предпоставка, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон ПАМ "преместване на ППС", с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че по делото не е установена релевантната фактическа обстановка, послужила като основание за прилагане на процесната ПАМ. Към административната преписка са представени снимки, на които ясно се вижда автомобилът на жалбоподателката, който е паркирал върху тротоара, перпендикулярно на осевата линия на пътя. От снимковия материал се установява, а и по делото не се спори, че на място няма поставен забранителен знак или указателна табела за принудително преместване на автомобили. Безспорно е, че на място паркирането не е разрешено по утвърден ред. Доводите на касатора, че така паркираният автомобил не пречи на движението на останалите участници, се опровергава от приложения заверен снимков материал. След анализ на доказателствата съдът е достигнал до съответното на закона заключение, че с така паркирания автомобил се създава опасност за преминаването на пешеходците, като те биха били принудени в определени ситуации да се движат в края на пътното платно, заобикалйки автомобила. Неоснователно е касационното възражение, че между сградата и автомобила има достатъчно място за преминаване и автомобилът не пречи на преминаващите. Доказателствената тежест за установяване на това твърдение е на жалбоподателката и тя не е ангажирала надлежни доказателства, оборващи констатациите на административния орган. От снимката на стр. 13 е видно, че в случая е невъзможно нормалното преминаване на определени категории пешеходци. Както правилно е посочил съда, автомобилът е паркиран през тъмната част на денонощието, което създава допълнителна опасност за преминаващите по тротоара участници в движението. Предвид изложеното следва да се считат за установени фактите, релевантни за приложението на нормата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо от ЗДвП. Несъстоятелни са твърденията, изложени в касационната жалба, че административният съд неправилно е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Действително административният орган, прилагащ съответната ПАМ, е длъжен да докаже наличието на законоустановените предпоставки за прилагането й. В случая това е сторено - към административната преписка е приобщен снимков материал, който без съмнение установява фактическата обстановка, която не е спорна между страните. ПАМ е наложена с цел преустановяване на административно нарушение, каквото водачът на автомобила безспорно е извършил, създавайки опасност за други участници в движението по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП. Касационните доводи за допуснато от органа нарушение на неприкосновеността на частната собственост са неоснователни. Претендираното от жалбоподателя противоречие на административния акт с принципите на неприкосновеност на частната собственост не е констатирано, с оглед висока обществена значимост на охраняваните от приложимия закон блага и заложените цели - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното придвижване. Предвид изложеното касационната инстанция приема жалбата за неоснователна, а решението на АС - Бургас като правилно следва да остане в сила. Воден от горното, Върховният административен съд