Решение № 10569 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2962/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Бенишева против решение 6575/7.11.2022г., постановено по адм.д. 3318/2022 г. по описа на Административен съд София град. С решението е: -отхвърлено оспорването на кмета на район Банкя, Столична община против заповед 18-3022-22.03.2022 г. на началник СГКК София в частта, с която е одобрено изменение в КККР и промяна на границите на съществуващ обект с идентификатор 02659.2195.2588. -отхвърлено е оспорването на В. Бенишева против заповед 18-3022-22.03.2022 г. на началник СГКК София. в частта, с която е одобрено изменение в КККР и промяна на границите на съществуващ обект с идентификатор 02659.2195.1605. -оставена е без разглеждане жалба на В. Бенишева срещу заповед 18-3022-22.03.2022 г. на началник СГКК София, в частта й, с която е одобрено изменение в КККР и промяна на границите на съществуващи обекти с идентификатор 02659.2195.2588; 02659.2195.711; 02659.2195.712 и е прекратено производството в тази част. Решението в частта му, с която отхвърлено оспорването на кмета на район Банкя, Столична община против заповед 18-3022-22.03.2022 г. в частта й, с която е одобрена промяна на границите на съществуващ обект с идентификатор 02659.2195.2588 /улица/ и в частта му, с която оставена е без разглеждане жалбата на В. Бенишева срещу същата заповед в частта й, с която е одобрено изменение в КККР и промяна на границите на съществуващи обекти с идентификатор 02659.2195.2588; 02659.2195.711; 02659.2195.712 и е прекратено производството в тази част е влязло в сила, като необжалвано. Предмет на касационната проверка е само тази част от решението на АССГ, с която е отхвърлено е оспорването на В. Бенишева против заповед 18-3022-22.03.2022 г. на началник СГКК София в частта, с която е одобрено изменение в КККР изразяващо се в промяна на границата между имоти с идентификатори 02659.2195.1605 и 02659.2195.712. Касаторът В. Бенишева смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди че е налице спор за материално право, който е пречка за допускане на извършената със описаната по-горе заповед промяна на границите. Възприемайки противното административния съд е постановил порочен акт, който според нея следва да бъде отменен ведно със законните последици. Иска да бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът Началник на АГКК София в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага доводи сочещи законосъобразност на издадената от него заповед и правилност на атакуваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът кмет на район Банкя, Столична община оспорва касационната жалба. Излага съображения, че не е налице спор за материално право и че с обжалваната заповед границите на имота се определяли съобразно действащия регулационен план, обжалваното решение следвало да бъде оставено в сила ида бъдат присъдени разноски. Ответникът Е. Бенишева в писмен отговор оспорва касационната жалба. Ответникът И. Бенишев, чрез особения си представител оспорва касационната жалба, моли оставяне в сила на оспореното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба бил налице спор за материално право, който се явява преюдициален, спрямо допуснатото изменение на КККР, изменението било в противоречие с действащия регулационен план. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: Административното производство е приключило с издаване на посочената по-горе заповед на началника на СГКК-София, с която /с оглед предмета на касационната проверка очертан по-горе/ е одобрено изменение в КККР изразяващо се в промяна на границите между имоти с идентификатори 02659.2195.1605 и 02659.2195.712, изразяващо се в преместване на границата между двата имота в западна посока и отнемащо от имот 1605 площ от 94 кв.м. За да мотивира изменението административният орган сочи в заповедта, че целта му е границите да бъдат поставени в съответствие с плана на м. гр.Банкя, одобрен със заповед 4200/26.07.1977г., заповед 42/2.02.1981г., и решение 85 /верният е 65/ по протокол 24/30.03.2001г. Административният съд е приел, че с изменението границата между двата имота се поставя съобразно с действащия регулационен план, че не е налице спор за материално право и отхвърлил оспорването на В. Бенишева. Така постановеното решение, в тази му част е неправилно. От изслушаната по делото експертиза, става ясно, за имотите предмет на заповедта са действали регулационен план от 1977г., който не е приложен по отношение на тези имоти и сега действащия такъв от 2001г. Видно е също, от приложената комбинирана скица, че спорната граница по двата плана не е идентична тази по плана от 1977 е по на запад /по навътре в имот 1605/ от границата по сега действащия план от 2001г. Позоваването от страна на началника на АГКК София едновременно и на двата плана, прави заповедта вътрешно противоречаща си с оглед посочената по-горе липса на идентичност на границата по двата плана. Вярно е, че § 5, ал. 1 от ДР на ЗКИР предвижда, че урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. Но в случая границата съгласно оспорената заповед е поставена не по действащия регулационен план, а по вече отменения такъв, който както е посочено в заключението на СТЕ не е приложен. Поставянето на границата по неприложен регулационен план, който освен това не е и действащ към момента на постановяването на административния акт, прави последния незаконосъобразен и налага неговата отмяна. За пълнота на изложението следва да се отбележи и следното: Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, когато одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри съдържат непълноти или грешки, същите могат да се допълват или поправят от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 16 ДР ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Наличието на спор за материално право следва да бъде преценявано от компетентния административен орган във всеки конкретен случай и представлява самостоятелно основание да се откаже одобряването на внесения проект за изменение на кадастралната карта. В конкретния случай с оспорената заповед се променя местоположението на границата в западна посока между имоти с идентификатори 02659.2195.1605 и 02659.2195.712, като по този начин се отнемат 94 кв.м. от имот 1605. Данните по делото сочат, че касаторката е съсобственик на ПИ с идентификатор 02659.2195.1605. Настоящият състав не възприема заключението в обжалваното решение за липса на спор за материално право, въпреки изрично заявеният пред първата инстанция такъв по отношение засегнатия имот. Изложеното в оспорването до съда несъмнено сочи на индиция за спор на собственост. Наличието на спор за материално право съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР представлява отрицателна предпоставка за извършване на изменение на одобрената кадастрална карта по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР до разрешаването му по общия исков ред. Исканата промяна е възможна след установяването със сила на пресъдено нещо на действителното положение относно собствеността на процесните имоти - чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Предвид изложеното, като одобрява исканото изменение при липса на фактическите предпоставки за отстраняване на непълнота или грешка в КККР, както и при наличие на спор за материално право, административният орган издава незаконосъобразна заповед, която подлежи на отмяна. Като достига до обратен извод, съдът постановява обжалваното решение в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде касирано. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски за първоинстанционното и настоящото производства, Агенцията по геодезия, картография и кадастър следва да бъде осъдена да му заплати такива, съобразно представения списък и доказателствата за извършените разходи в общ размер 4 170,- лева, представляващи внесени държавни такси и адвокатски възнаграждения за двете инстанции, депозит за вещо лице и такъв за особен представител. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, второ отделение,