Решение № 4435 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8192/2017 г.

Решение № 4435 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8192/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 205 от 14.06.2017 г., постановено по адм. д. № 570/2016 г. по описа на Административен съд В. Т., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-04000414003142-091-001/22.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т., в частта му потвърдена с Решение № 233/3.08.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Т., с която по ЗКПО за 2011 г. е определен допълнително корпоративен данък за внасяне в размер общо на 136 219.60 лв. и са начислени съответните лихви за забава във връзка с увеличение на финансовия резултат по фактури, издадени "Б. 58-И." ЕООД, "Б. 70 И." ЕООД. "Е. - С." ЕООД; "Г. Т." ЕООД, "Е. Т. 2007'4" ЕООД, "А. К. Г." ЕООД (без фактура № 40/10.06.2011 г.), "Л." ЕООД, "П. Г." ЕООД (по фактури № 100...18/20.09.2011 г. и № 100...6/9.09.2011 г.), "Р." ЕООД (по фактури № 40/22.07.2011 г. № 102/9.09.2011 г. и № 287/7.10.2011 г.), "Е. С." ЕООД, "Е. С." ЕООД, "С." ЕООД, "С." ЕООД и "В. Е. К." ЕООД. В останалата обжалвана част жалбата е отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото Дирекция ОДОП В. Т. е осъдена да заплати разноски в размер на 5250,69 лв. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се претендира отмяна на съдебното решение в отменителната му част. Ответникът - "Ч. - Й. Н." ООД чрез адв. Зарева оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира същата за процесуално допустима, а по същество неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № Р-04000414003142-091-001/22.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т., в частта му потвърдена с Решение № 233/3.08.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Т.. За да отмени частично обжалвания РА, съдът е изложил подробни мотиви по отношение на всеки един от процесните доставчици, обсъдил е заключенията на ССЕ и СТЕ, като е приел за необоснован изводът на приходните органи за наличие на хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО по отношение на документалната необоснованост на разходите по издадените от тях фактури. Прието е също така, че не е налице основанието по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като процесните фактури отразяват реални стопански операции, респ. е доказана верността на тяхното съдържание. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Неоснователни са касационните оплаквания за липса на съвкупен анализ на всички доказателства по делото. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, изложил е обстойни мотиви въз основа на подробно и задълбочено обсъждане на всички относими писмени доказателства и заключенията на вещите лица. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на решението в обжалваната част. Последното е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно оспорените по реда на чл. 193 от ГПК доказателства. Както и друг път ВАС е посочвал в свои решения при оспорване на частни документи производство по реда на чл. 193 от ГПК следва да се открива само за тяхната автентичност, но не и относно верността им, тъй като същите не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила и съдържанието им следва да бъде конкретно ценено с оглед всички доказателства по делото. Настоящият състав не споделя и оплакванията в касационната жалба за липсата на доказателства за автентичността на оспорените документи. Всеки автентичен документ доказва, че материализираното в него изявление е било направено от подписалото го лице, а по аргумент от чл. 301 от ТЗ при действия на лице без представителна власт от името на търговец, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Разпоредбата намира приложение както при сключването на търговски сделки, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение, поради което, след като частните документи са представени в хода на ревизията от доставчика и той не е възразил, че подписалото ги лице е без представителна власт, то ирелевантно е чий точно е положеният от негово име подпис в тях. Неоснователни са касационните оплаквания за липса на доказателствена стойност на представените от доставчиците и ревизираното лице частни документи. Обстоятелството, че същите са частни и нямат обвързваща съда и страните материална доказателствена сила не означава, че те не следва да бъдат преценявани с оглед всички доказателства по делото, както и първоинстанционният съд е направил в тяхната съвкупна преценка. Неоснователни са и касационните оплаквания относно транспортирането на стоките. По делото е установено, че транспортирането е извършено от "А. т." ЕООД, като заключението по ССчЕ потвърждава и осъществените разходи за външни услуги. Само липсата на някои реквизити и наличието на несъответствия между товарителници и стокови разписки не може да обоснове извод за липса на доставка при наличието на останалите събрани доказателства и вписванията в търговските книги на страните по сделката. Предвид гореизложеното, правилен е крайният извод на първоинстанционния съд за реалност на доставките, респективно, за липса на елементите от хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО по отношение документалната обоснованост на разходите по фактури. Аргументирано е и заключението, че не е налице и другото самостоятелно основание по чл. 26, т. 2 ЗКПО. Разноски: С оглед на резултата по делото и направеното възражение за прекомерност в полза на "Ч. - Й. Н." ООД трябва да бъдат присъдени направените по делото разноски в минимален размер за касационната инстанция в размер на 4744.36 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение