Решение № 13964 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3995/2019 г.

Решение № 13964 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3995/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ВИ енд ДЖИ ГРУП" ООД с ЕИК********* чрез адв. Бангеев срещу Решение № 2696 от 14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2848 по описа на Административен съд - П. (АСП) за 2017 г. Със съдебния акт, предмет на касационен контрол, е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Ревизионен акт № Р-16001616008502- 091-001/23.06.2017 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. П., потвърден в оспорената част с Решение № 552/18.09.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. (ОДОП) при ЦУ на НАП. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва възприетото от съда наличие на предпоставки за извършване на спорната ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Съставът на АСП не е обсъдил всички относими доказателства и възражения, изложени в жалбата, депозирана пред първоинстанционния съд, По тези и други подробни съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АСП. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът директорът на Д "ОДОП" – гр. П. представя писмено становище, в което поддържа неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, тъй като не страда от пороците, посочени в касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за отмяна на решението и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-16001616008502-091-001/23.06.2017 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. П., потвърден в оспорената част с Решение № 552/18.09.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. (ОДОП) при ЦУ на НАП. Първоинстанционният съд е направил положителна преценка на процесуалната допустимост на жалбата и е отчел, че оспореният пред него РА е издаден в хода на ревизия, проведена по реда на чл. 122 ДОПК. По нататък мотивите на обжалвания съдебен акт представляват буквален препис на решението на ответника, в които се пресъздава възприетото от органа по приходите, издал спорния РА, вкл. относно направената от този орган оценка на част от представените доказателства. Съдът е посочил, че тези констатации от РА не са били опровергани в хода на съдебното производство. Собствени мотиви съдът е изложил само на последната страница от решението, изразяващи се в констатацията, че избраният от органите на приходната администрация подход за облагане с ДДС съответства на Директива 2006/112, затова че лихвите по задълженията са изчислени към момента на установяването им и че констатациите в РА не се опровергават от заключението по назначената ССЕ. В заключение съдът е посочил, че намира оспорения пред него РА за правилен и законосъобразен, а подадената срещу него жалба – неоснователна. По тези причини е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и постановяване на обжалваното съдебно решение по причина необсъждане на представените доказателства и направените в жалбата до първоинстанционния съд възражения. При извършения преглед на съдебното решение, предмет на контрол, се констатира, че съставът на АСП не е обсъдил самостоятелно приетите по делото доказателства - приложени в преписката и обсъдени в РА, и не е формирал никакви собствени фактически изводи въз основа на тях. Наред с това не е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателя – настоящ касатор, които се съдържат в жалбата до първоинстанционния съд. Така, освен че не е посочил какво приема за установено от фактическа страна, съдът не е дал никакъв собствен отговор на възражението на жалбоподателя срещу основанията за приложение на чл. 122 от ДОПК, както и на всички други подробни възражения. Направеното от жалбоподателя оспорване на констатациите в РА с жалбата до първоинстанционния съд не означава непременно необходимост от представяне на нови доказателства, доколкото съдът е длъжен сам да обсъди представените, да оцени доказателствената им стойност и да посочи какво приема за установено въз основа на тях. Въпреки възраженията на дружеството, съдът не е изложил никакви самостоятелни мотиви по всички спорни фактически и правни въпроси. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в мотивите на обжалвания съдебен акт не се съдържа преценката на доказателствата и изложение на собствените на съда фактически констатации въз основа на тях (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с пар. 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК), респективно на фактите по делото, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението, доколкото в касационното производство приложението на материалния закон се преценява въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение (чл. 220 АПК). В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти. Посоченото в решението, че фактическите констатации в РА се подкрепят от събраните в хода на административното производство, а ангажираните доказателства не допринасят за процеса на пълно насрещно доказване и не опровергават констатациите на приходната администрация, не е достатъчно. Липсата на конкретни мотиви прави невъзможна проверката на обжалвания акт досежно приложението на материалния закон. Тъй като обжалваното решение не съдържа собствените на съда констатации относно релевантните факти и самостоятелни правни изводи, то следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АСП. При новото разглеждане съдът следва да изложи самостоятелни фактически и правни изводи като извърши анализ на всички относими обстоятелства, доказателства, обсъди ССЕ, и отговори на възраженията на ревизираното лице, изложени в първоинстанционната жалба. Преди всичко съдът следва да извърши задължителната преценка досежно валидността на процесния РА въз основа на приобщените по делото доказателства, което в обжалваното съдебно решение не е направено. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,