Решение № 7318 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2021 г.

Решение № 7318 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2021 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Е. М., подадена чрез адвокат Д. С., против Решение № 9/19.01.2021 г., постановено по административно дело № 324/2020 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1486/22.07.2020 г. на Кмета на Община Върбица, нареждаща премахване на незаконен строеж "Плътна ограда" в УПИ II-144, кв. 20, по имотната граница към УПИ I-145, кв. 20 по плана на с. Нова бяла река, община Върбица. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени заповедта, нареждаща премахване на строежа. Излагат се доводи, с които се оспорват характеристиките на оградата, периодът на построяването й, както и се твърди, че същата се явява законно изградена до размера от 0, 60 м. височина. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адвокат С., който моли да бъде уважена по съображения, съдържащи се в писмена защита. Ответната страна, Кмет на Община Върбица, посредством писмен отговор, изготвен от адвокат Г. Г., оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и предвид получените специални знания, съдът правилно е установил относимите факти, след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Възприетите от съда правни изводи за компетентност на административния орган, спазване на законоустановената форма, на административно-производствените правила и на материалния закон при издаване на заповедта, се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Не е спорно по делото, че процесният строеж, чието премахване е наредено, представлява ограда, че за него не е издавано разрешение за строеж, както и, че е извършен от лицето, посочено като адресат на оспорената заповед – Е. М. Следва да се отчете, че констатираните в хода на административното производство релевантни факти, касаещи параметрите, характеристиките и местонахождението на строежа, не са оборени от оспорващия, напротив потвърдени са посредством заключенията на двете вещи лица. Установено е изграждането на нов строеж от шеста категория, представляващ плътна ограда с дължина 15, 30 м. и височина от 90 см. до 105 см., изградена от бетонова основа, бетонни блокчета на четири реда и бетонни колонни елементи. Предвид посочените параметри, правилен е изводът на административния орган и на решаващия съд за това, че оградата представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, доколкото не попада в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, тоест не е лека прозирна ограда или плътна ограда с височина на плътната част до 0, 60 м. В тази връзка и с оглед установените характеристики и материали, от които е изградена, може да се направи изводът, че оградата представлява един цял и неделим на части строеж, поради което възражението, че се явява законно изградена до размера от 0, 60 м. височина, е неоснователно. На следващо място, неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че оградата била изградена преди 2000 г., което се отразявало положително на нейната търпимост. Тежестта да проведе пълно доказване на времето на строителството, спрямо което да се провери търпимостта на строежа, лежи върху оспорващия. В конкретния случай успешно доказване на неговото твърдение относно периодът на изграждане на оградата, не е проведено. Събраните по делото доказателства, правилно са преценени от съда в тяхната съвкупност, като от анализа на същите е изведен правилния и логичен извод, за това, че строежът е реализиран след 2002 г. Този период изключва търпимост на процесната ограда, съгласно разпоредбите на § 16 ПЗР ЗУТ и на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 1080 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,