Решение № 8588 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13262/2014 г.

Решение № 8588 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13262/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на Ангел Станчев Чапкънски от гр. София, против Решение № 4635/7.07.2014 г. постановено по а. д. № 2983/2014 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Чапкънски против Заповед на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) № з-2833/13.02.2014 г. С последната, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.), е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по инициатива на органа по назначаване. Недоволен от решението, Чапкънски го обжалва. Счита същото за неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Твърди, че обжалваната от него заповед не съответства на целта на закона, но това обстоятелство не било обсъждано от първоинстанционния съд. Моли отмяната на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната от него заповед на директора на СДВР. Претендира присъждането на направените от него разноски по делото. Ответникът - директорът на СДВР, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето `и. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, установена от състава на АССГ. Твърдението на касатора, за необсъдени и несъобразени от съда съществени за делото фактически обстоятелства касае събирането на неотносими към спора такива, които ще се разгледат по-долу. Безспорно установено по делото, от приложената на л. 8, "Справка за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия на държавните служители от МВР" е, че към 28.01.2014 г. Чапкънски е имал общо 31 години и 5 месеца осигурителен стаж, от които 23 години, 1 месец и 11 дни - осигурителен стаж в МВР. При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Съгласно актуалната редакция на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО към момента на издаване на обжалваната МЗ, "Държавните служители по ЗМВР ... при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони...". Касаторът отговаря на тези изисквания. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (също в актуалната редакция към този момент), "Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява...при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - ... или по инициатива на органа по назначаването". В случая по инициатива на органа по назначаване, по предложение на прекия началник на касатора, е прекратено служебното му правоотношение, поради придобитото от него право на пенсия на основание чл. 69, ал. 2 от КСО. Доводът за нарушение на закона поради наличие на висяща и неприключила процедура по преназначаване на касатора на друга длъжност е неоснователен. Тази процедура действително не касае правото на органа по назначаване, при придобиване правото на пенсия, да прекрати служебното правоотношение на Чапкънски. Направеното оспорване на посочения правен извод на АССГ е голословно деклариран, без да са изложени аргументи, основаващи се на норми от ЗМВР (отм.) или друг нормативен акт. Неотносимо е и обстоятелството, че към момента на постановяване на обжалваното решение на АССГ - 7.07.2014 г., е бил в сила нов ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 2 и т. 13 от който са лишили органа по назначаване от правото на инициатива за прекратяване служебното правоотношение на служителя. Аргументът за "по-благоприятна" за лицето норма е регламентиран и приложим единствено в областта на наказателното право. За случая се прилага чл. 142, ал. 1 АПК. Неприложима е дори нормата на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като устните състезания по делото са приключили на 20.06.2014 г., когато все още е действал сега отменения ЗМВР. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановени при спазване на материалния закон. Предвид горното, с оглед констатираната неоснователност на касационната жалба, следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение