Решение № 6849 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13009/2010 г.

Решение № 6849 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13009/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от Зам. Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, надлежно оправомощен със заповед № 3219/20.01.2010 г. на изпълнителния директор на НАП за заместване на отсъстващия титуляр. Обжалва се решение № 1186/09.08.2010 г., постановено по адм. Дело № 2056/09 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 900169/24.07.2009 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пазарджик, потвърден с решение № 700/19.10.2009 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Емилиян Йорданов Борисов - не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е бил № 900169/24.07.2009 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пазарджик, потвърден с решение № 700/19.10.2009 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив. РА е с обхват прилагане на ЗДДС, за период 14.11.2006 г. - 31.08.2008 г. Със същия е установено, че Е. Борисов като физическо лице е регистриран като земеделски производител от 01.02.2006 г., вписан е и като търговец с фирма ЕТ " ЕМ-Септември-Емилиян Борисов", която не е развивала дейност. За 2006 г. е подал ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) с вх. № 22191544/07.02.2007 г. В приложения 1,6 и 7 към нея - доходи от трудови и приравнени правоотношения, от недвижимо имущество и доходи на физически лица като земеделски производители са декларирани облагаеми доходи от трудово правоотношение с данъчна основа 735,10, от наем 1600 лв. и от произведена продукция на обща стойност 50 500 лв. - 1/ корнишони с площ 10 дка, среден добив 4 тона и доход от тях 16000 лв., 2/пипер с площ 3 дка, среден добив - 15 тона и годишен доход от тях 4500 лв., грозде с площ 6 дка, среден добив - 1 тон и общ годишен доход 3000 лв. и 4/малини с площ 30 дка, среден добив - 0,5 тона и общ годишен доход 27 000 лв. Ревизираното лице е осъществило независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 4, ал. 2 от ЗДДС (отм.). Според изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.), облагаемият оборот в размер на 51 600 лв. е достигнат към 31.10.2006 г. и на 14.11.06 г. е следвало да се подаде заявление за регистрация по ЗДДС (отм.). Такова заявление не е подадено. Основанието за задължителна регистрация е отпаднало към 31.08.2008 г. На основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС за отделни периоди от 01.06.07 г. до 31.07.08 г. е начислен ДДС в размер на 27 583,67 лв. АС-Пловдив е отменил РА като е приел, че РА е издаден при спазване на материална, времева и териториална компетентност, но са останали недоказани приетите от органа по приходите фактически установявания, а именно, че към 14.11.2006 г. за физическото лице са били налице основания и предпоставки за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС. Приема, въз основа на приетите основано и допълнително заключение на агротехническа експертиза, както и въз основа на събраните гласни доказателства, че лицето не е могло да формира към 31.10.2006 г. изискуемия облагаем оборот от 50000 лв. от дейност като земеделски производител, тъй като размера на реализираните доходи достига максимално за 2006 г. - 24 525 лв., а за 2007 г. - 43510 лв., при липса на данни за други облагаеми доходи. Тези изводи на съда са необосновани незаконосъобразни. Съдът е процедирал правилно като е отделил спорните по делото въпроси. Безспорни са били наличието и съдържанието на подадените ГДД за 2006 г. и 2007 г., площта обработвани от лицето земи, както и видовете засяти върху тях земеделски култури, размера на облагаемите доходи извън тези, получени от независима икономическа дейност, както и наличието на облагаеми сделки в периода 01.06.07 г. до 31.07.08 г., за които е начислен ДДС в размер на 27 583,67 лв. Спорно е било налице ли е основание за приложение на чл. 108, ал. 1 ЗДДС (отм.) вр. с чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС, а именно достигнат ли е облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди м. октомври 2006 г., като предпоставка за дължимостта на косвения данък за извършените от лицето облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Облагаемият оборот се определя от сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, а в случая от получените произведени количества земеделска продукция и реализираният оборот от продажбата й. В хода на съдебното производство са събрани по искания на жалбоподателя доказателства, целящи да опровергаят декларираните от самия него в ГДД данни. Данъчната декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) е от категорията на декларациите, посочени в глава ХIV, раздел I от ДОПК. С тях данъчните субекти сами определят облагаемата основа от страх под наказателна отговорност /чл. 313 от НК/ и административно наказателна отговорност /чл. 61, ал. 2 от ЗОДФЛ /отм/. Именно поради това, така заявените пред приходната администрация данни се считат за истинни до доказване на противното по установения в специалните закони ред. На декларацията е придаден и статут на изпълнително основание. Ако в декларацията е допусната грешка, тя се коригира при условията и по реда, предвиден в ДОПК. В тази насока жалбоподателят нито твърди, нито доказва подаване на коригираща декларация. Освен това, съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗДДС (отм.), всяко лице задължително определя своя облагаем оборот след изтичането на всеки календарен месец, т. е. с оглед конкретно декларираните данни в ГДД за 2006 г., жалбоподателят е бил длъжен да знае, че своевременно следва да предприеме действията, които правната норма му налага. Предвид декларираното в ГДД, в доказателствена тежест на ревизираното лице е било да установи ползващия го факт, че е реализирал оборот, различен /по-малък/ от декларирания. Обратното би означавало да се приеме за доказано едно неправомерно действие от страна на жалбоподателя, от което на същия да се признаят претендираните права. Ето защо, като е разпределил по различен начин доказателствената тежест, административният съд е процедирал неправилно и оттам направените от него изводи по съществото на спора са необосновани. Безспорно е, че ревизираното лице не е водило счетоводство, не е представило писмени доказателства, имащи значение за определяне на оборот, различен от декларирания. При наличие на подадена декларация като писмено доказателство е било недопустимо да се опровергава съдържанието й с гласни доказателствени средства. По делото е прието заключение - основно и допълнително на съдебно-агрономическа експертиза, възприето безрезервно от съда, който е направил фактическите си и правни изводи въз основа на това заключение. Съдът е приел, че за относимия данъчен период земеделският производител не е могъл да реализира оборот в размер над 50 000 лв., поради което не е подлежал на задължителна регистрация по ЗДДС. Този извод е необоснован. Ангажираните от жалбоподателя доказателства не съдържат данни, от които да е възможно да се установи конкретен по стойност и период на формиране паричен оборот, различен от този деклариран в процесните годишни данъчни декларации. Заключението на вещото лице е относно осреднени стойности на произведената продукция, както и осреднени стойности на пазарната им цена. Какви са реалните стойности на произведената от лицето продукция и на какви цени е продадена продукцията е останало неизяснено. Посочените в заключението цени са средни изкупни цени. Събрани са данни, които само могат да подложат на съмнение декларираното пред приходната администрация, но не и да обосноват конкретни констатации за реализирания от него оборот за всеки един от процесните отчетни периоди. Не са ангажирани от ревизираното лице и съответно не са събрани достатъчно доказателства, които при условията на пълно доказване, да установяват точни и несъмнени данни, за конкретно реализиран оборот за всеки един от процесните периоди от време, различен от този деклариран в подадените ГДД за 2006 г. и 2007 г., Изводът е, че за целите на облагането по ЗДДС следва да се зачетат именно данните посочени в декларациите. Ответникът по касация е извършвал независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗДДС (отм.), поради което е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от същия закон. Към 31.10.2006 г., същият е реализирал облагаем оборот в размер над 50 000 лв. и е бил длъжен да се регистрира по реда и при условията на чл. 108 от ЗДДС (отм.). При липса на регистрация и на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки, за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. При това положение фактическите констатации на органите на проходна администрация са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Определеното спрямо жалбоподателя задължение по ДДС за внасяне и съответните му лихви за просрочие, са установени при наличието на съответните материално правни предпоставки за това. Задълженията на жалбоподателя за ревизирания период са установени точно по основание и размер В този смисъл решението на първоинстанционния съд, който е приел подадената пред него жалба за основателна, предвид установена неправилност на ревизионния акт, се явява незаконосъобразно и необосновано. Касационните оплаквания са основателни. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено изцяло като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което, по изложените по-горе съображения, да се отхвърли жалбата, подадена срещу ревизионния акт. При този изход на спора в тежест на жалбоподателя са направените разноски от ответника пред първата инстанция в размер на 1093 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За настоящата инстанция не се присъждат разноски за касатора, тъй няма данни жалбата да е подадена от юрисконсулт или по делото да е участвал такъв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо "А" отделение