Решение № 9011 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2423/2020 г.

Решение № 9011 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2423/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. (ОПИК) и главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ГД "ЕФК") при Министерството на икономиката срещу Решение № 7632 от 05.12.2019 г. по адм. дело № 2304/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово Решение № РД-16-183/11.02.2019 г. за определяне на финансова корекция на "Просвета - София" АД ЕИК 131106522 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Земеделска" № 2.

В касационната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "Просвета - София" АД, чрез процесуалния си представител представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди становищата на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение № РД-16-183/11.02.2019 г. на ръководителя на УО на ОПИК и главен директор на ГД "ЕФК" при Министерството на икономиката за определяне на финансова корекция на "Просвета - София" АД в размер на 5 на сто от предоставената финансова подкрепа по конкретно посочени договори. Съдът е изложил мотиви, че административният акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът подробно и правилно е установил фактическата обстановка по делото и е обосновал извода си за незаконосъобразност на акта при правилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за липса на елемент от фактическия състав на описаните в акта нередности, тъй като не са осъществени констатираните от административния орган нарушения на националното законодателство.

В случая констатациите са за допуснати нарушения от бенефициера, които засягат обособени позиции по проведена от бенефициера "Просвета - София" АД процедура за избор на изпълнител по реда на Постановление № 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС № 160/01.07.2016 г.), както следва:

1. незаконосъобразен срок за получаване на оферти – нарушение на чл. 51, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл. 2, ал. 3 ПМС № 160/01.07.2016 г. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 3 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности);

1. незаконосъобразно избран изпълнител, който е подал оферта след изтичане на крайния срок за това - нарушение на чл. 8, ал. 3, т. 1 ПМС № 160/01.07.2016 г., квалифицирано като нередност по т. 13 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, публичната покана трябва да съдържа краен срок за подаване на офертите, като крайният срок не може да бъде по-кратък от седем дни от публикуването на поканата. Посоченият в поканата краен срок за подаване на оферти по процедурите е 00: 00 ч. на 19.10.2016 г. и 00: 00 ч. на 06.12.2016 г. От така определената крайна дата означава, че оферти могат да се подават до 23: 59: 59 часа на съответната дата. Този извод се подкрепя и от приетото по делото заключение на СТЕ, съгласно което системата ИСУН е приемала документи до края на деня на съответната дата, т. е. до 23: 59: 59 часа.

Изчислявайки дните до края на деня на съответната дата, бенефициерът не е нарушил изискването на чл. 51, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, тъй като е осигурил срок за подаване на оферти седем дни – толкова, колкото изисква и законът, а определените за изпълнители участници са подали офертите си при спазване на съответния срок. В същия смисъл са решения на ВАС по адм. д. № 14698/2018 г., адм. д. № 7284/2019 г., адм. д. № 6520/2019 г., адм. д. № 12815/2019 г. и адм. д. № 7116/2019 г. Съдът правилно е приел, че бенефициерът не е допуснал нарушение на чл. 51, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, чл. 2, ал. 3 и чл. 8, ал. 3, т. 1 ПМС № 160/01.07.2016 г., тъй като самият орган е регламентирал използвания от бенефициера начин за определяне на края на последния ден от срока в Ръководството за изпълнение на договори за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020". Съобразяването на бенефициера с установения чрез нарочен акт на ръководителя на Управляващия орган начин на изчисление на срока не може да обоснове нарушение от страна на бенефициера на законово установени изисквания.

Липсата на допуснати от бенефициера нарушения значи липса на елемент от фактическия състав на нередностите, послужили като основание за определяне на финансова корекция. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт правилен, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение