Решение № 1806 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12322/2009 г.

Решение № 1806 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12322/2009 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Николай Стефанов Узунов от гр. Пазарджик против заповед № ЧР-02-21/10.07.2009 г. и заповед № ЧР-01-1504/10.07.2009 г. на министъра на извънредните ситуации, с първата от която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", а с втората е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорените заповеди и моли за отмяната им съгласно чл. 146, т. 3 - 5 от АПК, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Не се поддържат по същество заявените в жалбата претенции за възстановяване на заеманата длъжност и за отмяна на разпореждането за възстановяване на получената през 2009 г. сума за представително работно облекло, пропорционално на неотработените месеци. Ответникът - министърът на вътрешните работи, като правоприемник на Министерството на извънредните ситуации след закриването му, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Видно е от данните по делото, че жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема за установено от фактическа страна следното: Николай Узунов е заемал длъжността началник на отдел "Гражданска защита и ОКИЦ" в ТД "Гражданска защита" - област Пазарджик към НС "Гражданска защита" към МИС в периода от 23.03.2007 г. до 26.06.2009 г., след която дата на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл е преназначен на длъжността началник на отдел "Планиране и превантивен контрол" в същата териториална дирекция. С обжалваната заповед № ЧР-02-21/10.07.2009 г. министърът на извънредните ситуации е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение". Като фактически основания за издаването й е посочено, че като началник на отдел "Гражданска защита и ОКИЦ", на 2.06.2009 г. - денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България, и отговорно длъжностно лице за пускане на Сиренно-оповестителната система, с действията си Узунов е създал паника сред обществеността и е предизвикал множество тревожни обаждания, тъй като вместо акустичен сигнал "Нападение въздух" е задействано гласовото съобщение "Внимание! Внимание! Въздушно нападение!" В хронологичен порядък е описано как се е стигнало до този резултат. Посочено е, че не е изчакано централизираното оповестяване от Ситуационния център на МИС за задействане на новата Сиренно-оповестителна система (за първи път на територията на гр. Пазарджик и още 5 града), след което по нареждане на Узунов в 12.00.05 ч. дежурният оператор я е задействал, но с погрешен сигнал (гласовото съобщение), като бързо е преустановил излъчването и благодарение на бързата му реакция гражданите не са го разбрали. Тогава на пулта за управление е застанал самият Узунов и повторно е задействал системата, като е пуснал същия сигнал с гласовото съобщение, което се е чуло ясно и отчетливо, и е всяло паника сред жителите на гр. Пазарджик. След намесата на началника на отдел "ОКИЦ" инж. Любен Ненов, в 12.01.00 ч. била стартирана старата СОС с акустичен сигнал на сирените. При тази фактическа обстановка дисциплинарнонаказващият орган е счел, че жалбоподателят виновно е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл, като за неизпълнение на служебните му задължения, при спазване изискванията на чл. 91, 93 и 96 от ЗДСл, му е наложил дисциплинарното наказание "уволнение". Установява се от административната преписка, че на 2.06.2009 г. са дадени писмени обяснения от Узунов и оператора Мичев пред директора на ТД "ГЗ". След извършената от него проверка във връзка с инцидента, същият с докладна записка е предложил да им се потърси дисциплинарна отговорност. Следва докладна записка на главния директор до министъра със същото предложение. Със заповед № РД-749 от 19.06.2009 г. органът по назначаването е наредил да се образува дисциплинарно дело срещу жалбоподателя. Дисциплинарният съвет е провел едно заседание на 24.06.2009 г. и е взел решение да се предложи на дисциплинарнонаказващия орган да наложи на Николай Узунов дисциплинарно наказание "уволнение". Видно е, че възприетата от съвета и описана в протокола от заседанието фактическа обстановка впоследствие почти изцяло е възпроизведена и в уволнителната заповед. Преди издаването й жалбоподателят е дал пред министъра писмено обяснение и на 10.07.2009 г. е бил изслушан. С оглед на така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата е неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган и в законоустановената писмена форма. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процедурата по чл. 96 от ЗДСл е редовно проведена, изпълнено е предвиденото в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл императивно задължение за дисциплинарнонаказващия орган, преди да наложи дисциплинарно наказание, да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. Оспореният административен акт е издаден и при спазване на установените в чл. 94, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗДСл срокове - дисциплинарните наказания се налагат в срок от два месеца от откриване на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарнонаказващият орган е спазил и императивната норма на чл. 97 от ЗДСл относно надлежното мотивиране на уволнителната заповед, при определяне вида на наказанието е взел предвид критериите по чл. 91 от ЗДСл, като в случая е акцентирано върху негативния обществен резонанс от извършеното нарушение и това обстоятелството е дало основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Такъв аргумент е посочен както в протокола от заседанието на дисциплинарния съвет, който единодушно е гласувал за уволнението на Узунов, така и в самата министерска заповед, така че възражението за нарушение на чл. 91 от ЗДСл е неоснователно. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на ЗДСл. По делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение, и то виновно, въпреки че е действал неумишлено. Няма спор, че съгласно т. 5.11 от длъжностната характеристика на началник отдел "Гражданска защита и ОКИЦ", заемащият длъжността служител "Организира поддържането и функционирането на системата за оповестяване на населението за видовете опасности на територията на областта". Безспорно е също така, че съгласно проведения сутрешен устен инструктаж преди запускането на СОС на 2.06.2009 г. в 12.00 ч., инж. Узунов е бил определен от ръководителя на мероприятието инж. Ненов за лице, което пряко да отговаря за запускането на сирените в ОКИЦ. Установи се по делото, че е имало нареждане от Ситуационния център на МИС новата система да се запусне, дори ако не дойде сигнал оттам до 12.00 ч., така че отразеното в заповедта, че като не е изчакал централизираното оповестяване, Узунов е извършил нарушение, не отговаря на истината. Не може да се приеме обаче защитната теза на жалбоподателя, че последващите събития могат да бъдат квалифицирани като допустима операторска грешка единствено в резултат на недоброто познаване на новата компютърна електронна техника и недобрата организация, създадена от Министерството. По преписката е представен списък на лицата, преминали обучение с новата СОС през м. май 2009 г., където фигурира и името на жалбоподателя. Дори и да се приеме, че проведеният в рамките на 15 минути инструктаж на 24.04.2009 г. е бил формален и недостатъчен, както твърди св. Ненов, и до инцидента не е имало писмена техническа документация за експерименталната система, то това оправдава погрешната й настройка за първото пускане, извършено от оператора Мичев след съответното на инструкциите нареждане от страна на Узунов. След като обаче сигналът се е оказал погрешен и вместо акустичен сигнал на сирените се е чуло гласовото съобщение, правилното поведение, което е следвало да предприеме жалбоподателят, е да нареди незабавно да се задейства ръчно старата СОС, каквито са били инструкциите. Предприемайки съзнателно риска лично да направи повторен опит да се запусне новата автоматична система, при положение, че вече е установена погрешната й настройка, Узунов виновно не е изпълнил служебните си задължения, съгласно които той е следвало да осигури безпроблемно триминутно излъчване на акустичен сигнал на сирените на този паметен ден. Поради това съдът не възприема за основателни възраженията на жалбоподателя, че при така създалата се ситуация той не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение и възникналият инцидент не е в резултат на неговото поведение, а причините следва да се търсят в множеството грешки и пропуски, допуснати от служители на МИС при внедряването на новата СОС и обучението за работа с нея. Неоснователно е и възражението за порок в заповед № ЧР-02-21/10.07.2009 г., предвид посоченото в нея, че дисциплинарното наказание "уволнение" се налага на жалбоподателя като началник на отдел "Гражданска защита и ОКИЦ" - длъжност, която той вече не е заемал, считано от 1.07.2009 г. При положение, че дисциплинарната отговорност на Узунов е ангажирана за нарушение, извършено в това му качество, съществуването на служебно правоотношение за друга длъжност към датата на издаване на заповедта и неотразяването на този факт в съдържанието й не е основание за отмяната й като незаконосъобразна. Видно е, че с втората заповед № ЧР-01-1504/10.07.2009 г., в резултат на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е прекратено служебното му правоотношение от действително заеманата нова длъжност - началник на отдел "Планиране и превантивен контрол", което обстоятелство е правно релевантното в случая. Допусната в нея очевидна грешка при посочването на ранга също не обосновава извод за отмяната й, поради което оспорването и на двете заповеди се явява неоснователно и жалбата подлежи на отхвърляне. С оглед на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,