Решение № 14866 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12021/2014 г.

Решение № 14866 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12021/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Светослава Красимирова Ениманева, от гр. Русе, чрез пълномощника й - адв. Иванова, против Решение № 21/7.08.2014 г. по адм. дело № 162/2014 г. на Административен съд-Русе, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: кмета на община - Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, което е второ по ред, след отмяна на решение № 22/29.08.2013 г. по адм. дело № 163/2013 г. на Административен съд-Русе от касационната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане, Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на Светослава Красимирова Ениманева, против Заповед № РД-01-807/5.04.2013 г. на кмета на община-Русе, като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Покрита тераса с подвижно остъкляване", находящ се в имот-общинска собственост, тротоар на ул. "Иларион Макариополски", гр. Русе, с адресат - Светослава Ениманева. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. От анализа на доказателствата, съдът е установил, че предмет на заповедта е строеж, а не преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, вр. с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който е извършен без строителни книжа, поради което е незаконен, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съдът е отхвърлил възраженията на оспорващия за наличие на строителни книжа и за търпимост на строежа по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/26.10.2012 г./, като неоснователни. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. В изпълнение указанията, дадени с отменителното решение на касационната инстанция, съдът е назначил СТЕ, за установяване вида на извършеното - предмет на оспорената заповед. Съобразно приетото заключение на тази експертиза и доказателствата към административната преписка, правилно е прието, че обекта, предмет на премахване с процесната заповед, представлява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Основният аргумент в подкрепа на извода, че в случая не е налице преместваем обект, а строеж, е факта, че покритата тераса не може да запази целостта и предназначението си, което е имала до момента, ако бъде отделена от мястото и преместена на друго такова. Това преместване не може да стане без демонтиране на обекта на съставните му части от които е изграден, с което се нарушава субстанцията му на единен обект. Поради това касационният съд не споделя оплакванията на касатора, че съобразно материалите от които е изграден обекта и възможността същия да бъде отделен от мястото към което е прикрепен, той е обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. За вида на обекта като преместваем не са важни материалите от които е изграден, а е важна възможността същия да може да бъде отделен и преместен на друго място като цяло, във вида и предназначението, което е имал на мястото, от което ще бъде отделен. В конкретния случай, съобразно установените данни, обекта не отговаря на тези изисквания. Поради това законосъобразно е прието, че същия е строеж, за който се изискват строителни книжа. При правилно приложение на закона и съобразно данните по делото, правилни са и другите изводи на съда, че строежа е незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като не разполага със строителни книжа. Правилно, съдът не е зачел представения от касатора инвестиционен проект за "Покрита тераса с подвижно остъкляване" като част от изискуемите строителни книжа, тъй като същия противоречи на оригинала на инвестиционния проект за обекта, намиращ се в община-Русе, в който тази тераса не фигурира, а и поради факта, че върху същия липсва одобряване от компетентния за това орган на общината. При липса на строителни книжа, изводите на съда, че премахването му като незаконен е законосъобразно, са правилни. Съдът е изследвал предпоставките за търпимост на строежа по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/26.10.2012 г./, като е установил, че същия е нетърпим. Извел е и изводи за неприложимост на § 127, ал. 2 и сл. от с. закон, визиращ узаконяемите строежи. Касационният съд счита, че с оглед годината на извършване на строежа - 1997 г., приложимата разпоредба за търпимост е § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, а не § 127, ал. 1 от цит. закон, но като краен резултат правните изводи на съда за нетърпимост на строежа са правилни. Това е така, тъй като същия не е допустим по действащия ПУП-ПРЗ на гр. Русе и по правилата и нормативите на ЗУТ, както и не са налице данни да е деклариран пред одобряващите органи на общината до 31.12.1998 г. По делото няма данни за открита процедура по узаконяване на строежа, на основание § 127, ал. 2 и сл. от ПЗРЗИДЗУТ, нито има представен акт за узаконяване, поради което съдът не е следвало да прави изводи по същество за неприложимост на разпоредбата. Независимо от това, решението като краен резултат е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение