Решение № 11528 от 16.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11523/2012 г.

Решение № 11528 от 16.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11523/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областния управител на област София, чрез процесуалния му представител Павлина Стаменова срещу решение № 2700 от 17.05.2012 г. по адм. дело № 3405/2011 г. на Административен съд София-град. В жалбата се мотивират касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение, поради което се иска неговата отмяна. Ответната страна - "Туин-В" ООД и "Велеви фарма" ООД, представлявани от адв. Братанов считат касационната жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което молят то да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба по мотиви, изложени в пледоарията му по делото. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалба на "Туин-В" ООД и "Велеви фарма" ООД заповед № РД-15-064 от 31.03.2011 г. на Областния управител на област София, с която от "МАИМЕКС" АД се изземва част от недвижим имот - публична държавна собственост - два склада, бункер и гараж с обща площ от 332,85 кв. м., разположени в приземен етаж на ниско тяло на сградата в гр. София на ул. "Св. Георги Софийски" като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна следното: По искане № 86 от 26.01.2011 г. на ректора на Факултета по дентална медицина при Медицинския университет София с акт за държавна собственост (АДС) № 07720 от 06.04.2011 г. се извършва поправка в АДС № 06894 от 08.12.2008 г., като се допълва последния с нови обекти - склад с гараж и бункер със ЗРП 147,20 кв. м., от които складът е 84 кв. м., като гаражът и бункерът общо са 63,20 кв. м. Не са открити мотиви и съображения относно т. нар. фактическа грешка. Като правно основание е посочен чл. 72 от ЗДС във връзка с чл. 104, ал. 3 от ППЗДС. Изложени са съображения, че в АДС от 2008 г. е пропуснат цял раздел ХI. Представени са към искането копие от констативен акт № 06894 от 08.12.2008 г. и разпределение изготвено от арх. Георгиева. Видно от АДС № 06894 от 08.12.2008 г. - в раздел ХI под заглавие "Предоставени права на друго законово основание" - няма отразени обстоятелства. С новия поправящ АДС № 07720 от 08.04.2011 г. не се попълва този раздел, а се прави дописване в раздел 3 "Вид и описание на имота", като се допълват имотите със описаните склад, гараж и бункер. Съдът е приел, че нито едно от посочените от ответника обстоятелства не е ново доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, а е опит по пътя на възобновяването да се игнорират последиците породени от постановен вече стабилен индивидуален административен акт, какъвто е заповед № РД-15-270 от 06.11.2007 г., с която се отказва изземването на имота. Посочил е, че за да се постанови заповед за изземване, ответникът следва безспорно да установи, че имотът е публична държавна собственост, което в случая не е направено. Съдът не е приел твърденията на ответника, че от акт за публична държавна собственост № 06617 от 31.05.1999 г. се установява, че имотът е публична държавна собственост, тъй като той касае терен от 395,190 кв. м., не и сгради. Направена е констатацията, че този акт може да бъде ценено доказателство в първоначалното производство, завършило с отказ да се изземе имота, но не и да служи като ново доказателство за възобновяване на производството, тъй като е бил наличен в преписката при първоначалното разглеждане на спора. Решението на административния съд е правилно, същото не страда от посочените в касационната жалба пороци. Издаването на заповед за изземване по реда на чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) се предпоставя от установяване наличието на няколко условия. На първо място - да се касае за имот - държавна собственост, и на следващо място - имотът да се владее или държи без основание, да не се ползва по предназначение или нуждата от него да е отпаднала. С посочената разпоредба е уредена специална хипотеза на изземване на държавни имоти въз основа на заповед на областния управител в случаите, когато е изпълнена някоя от предпоставките на цитираната правна норма. Настоящата съдебна инстанция приема, че в случая не е доказано наличието на първата предпоставка, тежестта за доказването на която, по аргумент от чл. 170, ал. 1 АПК, е на административния орган. Както в административното, така и в съдебното производство областният управител не е доказал статута на държавна собственост върху имота, който съгласно чл. 5 от ЗДС се установява с издаден по съответния ред и форма акт за държавна собственост. Недопустимо е по реда на поправката на явна фактическа грешка да се дописват нови имоти, които да се актуват като държавна собственост, още повече, че за процесния имот вече е отказано със заповед № РД-15-270/06.11.2007 г. да се издаде заповед по чл. 80 от ЗДС за изземването му по мотиви, че имотът е собственост на дружеството "Маимекс" АД по силата на нотариален акт № 2, том I, рег. № 250, н. дело № 1/2008 г. Предвид наличието на трите нотариални актове на жалбоподателите пред първоинстанционния съд, конкуриращи новия акт за държавна собственост, касаторът е следвало да защити правата си по исков ред, с оглед безспорното им установяване. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение