Решение № 6916 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2016 г.

Решение № 6916 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Г. срещу решение № 609/03.02.2016 г., постановено по адм. дело № 8724/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспореното разпореждане от 30.07.2015 г., издадено от старши полицай при 9-то РУ на СДВР. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - старши полицай при 9-то РУ на СДВР Б. К. оспорва касационната жалба в подробен писмен отговор. Не претендира разноски. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 609/03.02.2016 г., постановено по адм. дело № 8724/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град е отхвърлена жалбата на Й. Г. Г. против разпореждане от 30.07.2015 г., издадено от старши полицай при 9-то РУ"Полиция" на СДВР, с което му е разпоредено да не нарушава обществения ред, да спазва законите на Р. Б. и да не се саморазправя с лицето М. Г. Г. Административният съд е приел, че оспореното пред него разпореждане е издадено във връзка с осъществяване на общата превенция на правонарушенията и в изпълнение на функциите, които изпълнява полицейския инспектор. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Съгласно чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. В случая първоинстанционният съд се е ограничил в обсъждане само на оплакванията, изложени в оспорването на Й. Г., които основно са свързани с компетентността на издателя на оспорения акт и въобще не е разгледал наличието на останалите предпоставки по чл. 146 от АПК. Правилен и законосъобразен е изводът на АССГ относно правомощията на полицейските органи и основните задачи на Министерството на вътрешните работи, но напълно необоснован е крайният извод за неоснователност на жалбата на Й. Г. Оспореният от него акт не съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл. 64, ал. 5 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). В обжалваното разпореждане и съпровождащите го документи от административната преписка не се съдържат описани фактически основания за неговото издаване при прилагане на принципното тълкуване на закона, направено в ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС, както и ясна разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. В разпореждането не се съдържа и указания пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. АССГ е обсъдил само липсата на указания пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва разпореждането и е достигнал до правилния извод, че това нарушение относно формата на акта не е съществено доколкото оказва влияние само върху упражняването на правото на жалба, но неправилно не е анализирал липсата на другите задължителни реквизити на акт. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на който е основан и оспореният акт, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. В чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, са посочени реквизитите, които следва да съдържа всяко писмено разпореждане, като фактическите основания или мотивите за издаването му, са част от определените в закона задължителни реквизити - чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, а изискването за наличие на разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението е посочено в чл. 64, ал. 5, т. 4 от ЗМВР. Видно от съдържанието на оспореното пред АССГ разпореждане, то не съдържа каквито и да било мотиви, обосноваващи издаването му, а само цифрово означение на нормата на чл. 64 от ЗМВР, който най-общо определя правомощията на полицейския орган да издават разпореждания когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. В текста на разпореждането въобще не е обозначено и не става ясно при изпълнение на какви конкретни функции на полицейския орган е издадено, какви фактически обстоятелства са породили необходимостта от неговото издаване. Такива ясни мотиви не може да се приеме, че се съдържат в друг документ - докладна записка от Б. К., изхождащ от органа, издал разпореждането, описваща само извършените действия от полицейския орган, нито е налице препращане към други документи - докладна записка В. Т. Тези два документа не установяващи извършени от жалбоподателя действия, които да налагат издаването на разпореждане с описаното съдържание. Напълно неясна е и самата разпоредителна част доколкото т. 1 и т. 2 от нея са задължения на правните субекти и без изрично да им бъдат указани от полицейски орган, а в т. 3 са използвани изразни средства, от които не е възможно да се разбере в какво се изразява забраната за "саморазправа". Съдържанието на т. 3 следва да бъде разглеждано като напълно неясно и доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че на една и съща дата разпореждания с идентично съдържание са издадени спрямо жалбоподателя Й. Г. и неговия брат М. Г. При липса на уточнения относно начина и срока на изпълнението на разпореждането да не се "саморазправят" поражда въпроса доколко е в правомощията на полицейските органи да ограничат изцяло и завинаги отношения между двама братя, които при нормално развитие на междуличностните отношения не предполагат задължителното участие на властта т. е. допустимо е да уреждат разногласията помежду си без съдействието на властта (саморазправа) ако по този начин не извършват престъплението по чл. 323 от Наказателния кодекс (самоуправство). От доказателствата по делото не се установява дори наличието на подозрения у полицейския орган за извършване на това или друго престъпление от Й. Г., както необосновано е приел АССГ. Излагането на фактически основания в административния акт и ясна и недвусмислена разпоредителна част са от съществено значение, тъй като само по този начин, както лицето, спрямо когото е насочено разпореждането, така и съдът, при осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност, могат да установят кои са конкретните факти, въз основа на които полицейският орган е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия и по какъв конкретен начин ги е упражнил в рамките на своите правомощия. Като не е констатирал тези нарушения при издаване на оспорения пред него административен акт АССГ е постановил необосновано и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено разпореждането от 30.07.2015 г. на полицейски орган при 9-то РУ "Полиция" - СДВР, издадено в нарушение на изискването за форма на административния акт. С оглед липсата на претенции за присъждане на разноски, такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение