Решение № 1225 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11098/2016 г.

Решение № 1225 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11098/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. И. И. от с. Р., общ. М. против решение № 165/19.05.2016 г. по АД № 682/2015 г. по описа на Административен съд - В.. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че по поетия от нея ангажимент по Наредба № 11 от 03.04.2008 г. й е била наложена санкция, но по причина на влошеното и здравословно състояние, не е била в състояние да обработва повече земеделските земи. Счита, че искането да възстанови получената сума е неправомерно и моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата - зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище по делото, представено от ст. юрисконсулт Д. П., оспорва касационната жалба. Възразява, че Актът за прекратяване на многогодишен ангажимент е влязъл в сила и не е бил обжалван. В същото време касационната жалбоподателка не е уведомила ДФЗ за настъпилите според нея форсмажорни и изключителни обстоятелства в срока по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г., поради което не може да се позовава на тях в настоящото производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е мотивирал извод за законосъобразност на АУПДВ. Изводът на съда е правилен. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. С оглед на това решението следва да се остави в сила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред АС - В. е образувано по жалба на Т. И. И. от с. Р., общ. М. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 02-060-6500/4303 от 16.11.2015 г., представляващо 50 % от общата изплатена й сума по мярка 211 за кампания 2009, 2010 и 2011, в размер на 432,27 лв., на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Със заповед № 03-РД/323/11.03.2015 г. от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на издателя на процесния АУПДВ са делегирани правомощия, включително да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директни плащания. Спазено е изискването за форма на акта. Изложил е мотиви, че процесният АУПДВ е материално законосъобразен. През 2009 г. Илиева е подала заявление, с което е поела ангажимент за извършване на земеделска дейност за период от най-малко пет последователни години по мярка 211. За кампания 2012 тя не е подала заявление за участие по мярка 211, поради което по реда на чл. 14, ал. 1 от посочената по-горе Наредба, е бил прекратен и поетият от нея ангажимент по мярка 211 с изричен акт за прекратяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. земеделският стопанин се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките. Първоинстанционното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателката е подала общо заявление за плащане на площ за кампания 2009 г. с УИН: 06/130709/26134 на 26.05.2009 г., като е заявила участие по отразените в заявлението схеми и мерки за подпомагане, една от които е мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Е. И. е подавала изискуемите заявления за подпомагане с декларирана мярка 211. Такова заявление не е подадено за четвъртата година, а именно за кампания 2012 г. във връзка с това е бил издаден Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 с изх. № 02-060-6500/3481 от 01.10.2013 г., който не е бил обжалван. След уведомяване по чл. 26, ал. 1 АПК, на 16.11.2015 г. зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е издал по отношение на Т. И. процесния Акт за установяване на публично държавно вземане, представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампания 2009, 2010 и 2011, в размер на 432,27 лв. на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Между страните не е налице спор относно фактите. Не се спори, че жалбоподателката е била одобрена за участие по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" през 2009 г., както и че е подала заявления за първите три години, но не и за четвъртата година, а именно - 2012 г. Не се спори и по размера на общо изплатената сума за този период. С разпоредбата на чл. 4, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Липсата на подадено заявление, в нарушение на задължението по чл. 4, т. 3 от Наредба № 11/2008 г. за четвъртата година - 2012 г. е дало основание за административния орган да започне производство по прекратяване на многогодишния ангажимент по реда на чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., като не е спорно и че е влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. № 02-060-6500/3481 от 01.10.2013 г. Правният извод, направен от първоинстанционния съд за издаването на спорния АУПДВ от компетентен орган, е в съответствие с материалния закон. Към датата на издаване на АУПДВ е налице законово предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира правомощията си по установяване на публични държавни вземания на свой заместник в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. второ ДОПК. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Съдът е дал отговор на поставените за разглеждане въпроси и направените възражения. Изложените доводи в жалбата до административния съд и в касационната жалба за влошено здравословно състояние на Т. И., което според нея е причина за неподаването на заявление за четвъртата година на поетия ангажимент, са неотносими към производството по издаване на АУПДВ. Установено е по делото, че с изричен административен акт многогодишният й ангажимент е бил прекратен и този акт не е бил обжалван. Редът за заявяване на случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства от земеделските стопани, станали причина за неизпълнение на поетите от тях задължения, е уреден в разпоредбата на чл. 15 от Наредбата. Тези обстоятелства е следвало да бъдат заявени най-късно при обжалване на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент. След влизането му в сила, административният орган вече не може да разгледа тези възражения, а е задължен да се произнесе за възстановяването на получените суми по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Правилен и обоснован е изводът на Административен съд -В. за материална законосъобразност на АУПДВ. Съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПЗП Разплащателна агенция предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, представляват публично държавно вземане. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. За неизпълнение на тези изисквания от страна на земеделския стопанин чл. 14 от тази наредба предвижда задължение за ДФЗ да прекрати многогодишния ангажимент. Нормата на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата урежда задължението за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата против спорния АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да остане в сила. По искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, съдът определя възнаграждение в размер на 50 лв., предвид факта, че процесуалният представител на ответника е изготвил писмено становище, но не се е явил в съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,