Решение № 6144 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10680/2020 г.

Решение № 6144 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10680/2020 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г. от гр. Варна срещу Решение № 1070 от 29.07.2020 г. на Административен съд гр. Варна, постановено по адм. дело № 628/2020 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил искането му за обявяване на нищожността на Решение № 1768/03.08.2015 г. постановено по адм. дело № 1407/2015 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като навежда доводи за нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че Решение № 1768/03.08.2015 г. постановено по адм. дело № 1407/2015 г. на Административен съд гр. Варна противоречи на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Твърди, че издаденият в производството изпълнителен лист противоречи на чл. 407 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи иска му. Ответниците по касационната жалба – Административен съд, гр. Варна и Областна дирекция Полиция – Второ Районно полицейско управление (РПУ), гр. Варна, не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по съществото на спора, съдът прецени следното: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: На 03.08.2015 г. с Решение № 1768, постановено по адм. дело № 1407/2015 г. Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на С. Г. срещу отказ рег. № 436 р-8560 от 29.04.2015 г. на началника на Второ Районно управление (РУ) в Областна дирекция на министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - гр. Варна за издаване на разрешение за придобиване на 1 бр. късо нарезно оръжие и до 50 бр. боеприпаси за него за самоохрана. На 17.11.2015 г. с Решение № 12241 по адм. дело № 10718/2015 г., Върховният административен съд (ВАС) оставя в сила Решение № 1768 от 03.08.2015 г. На 31.03.2016 г. с Решение № 3705 по адм. дело № 1398/2016 г. Петчленен състав на ВАС отхвърля подадено от С. Г. искане по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на Решение № 12241 от 17.11.2015 г. На 02.11.2017 г. с Определение № 13227 по адм. дело № 14596/2016 г. Седемчленен състав на ВАС оставя без разглеждане касационна жалба на С. Г., с искане за отмяна на Решение № 1768 от 03.08.2015 г., Решение № 12241 от 17.11.2015 г. и Решение № 3705 от 31.03.2016 г. На 03.12.2019 г. С. Г. подава "жалба" за отмяна на Решение № 1768 от 03.08.2015 г. и за анулиране на издадения по делото изпълнителен лист. На 30.01.2020 г. председателят на Седмо отделение на ВАС оставя искането без движение с указания за отстраняване на констатирани нередовности. На 07.02.2020 г. С. Г. подава уточняваща молба, с която конкретизира искането си за обявяване на нищожност на Решение № 1768 от 03.08.2015 г. На 21.02.2020 г. председателят на Втора колегия на ВАС изпраща искането на С. Г. по компетентност на Административен съд гр. Варна. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че искът е неоснователен. Приема, че Решение № 1768 отговаря на изискванията на чл. 146, т. 1 и 2 АПК. Счита доводите на жалбоподателя за неотносими към валидността на съдебното решение. Решението е недопустимо. Съгласно чл. 128 а АПК исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно. Исковете се подават пред съответния административен съд, а решението на административния съд подлежи на касационно обжалване. С иска по чл. 128 а пред административния съд се поставя за разрешаване въпроса за валидността на съдебния акт. Съгласно чл. 208 АПК на касационно обжалване пред касационната инстанция подлежи съдебното решение. В хода на касационното обжалване, валидността на съответния съдебен акт, подложен на касационен контрол, представлява първото основание за отмяната му. За него, за допустимостта и съответствието на акта с материалния закон съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК. С оглед на посочените разпоредби се налага извод, че предмет на иска по чл. 128 а АПК може да бъде само въпросът за валидността на съдебния акт, който не е преминал през проверката за валидност в касационно производство. В случаите в които съдебно решение е било подложено на касационен контрол, в рамките на който служебно е извършена проверка за валидността му, искът по чл. 128 а АПК не е допустим. Това сочи, че искът има субсидиарен характер, допустимостта му е обусловена от липса на надлежно проведено касационно производство. В настоящия случай искът по чл. 128 а АПК има за предмет валидността на Решение № 1768 от 03.08.2015 г., постановено по адм. дело № 1407/2015 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Същото е било обжалвано с касационна жалба и с Решение № 12241 от 17.11.2015 г. по адм. дело № 10718/2015 г. на ВАС, е оставено в сила. В рамките на производството по касационната жалба, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, валидността на Решение № 1768 от 03.08.2015 г. е била служебно проверена, което прегражда възможността въпросът за нищожността на решението да бъде предмет на иска по чл. 128 а АПК. Видно от изложеното административният съд е разгледал по същество недопустим иск, като вместо да го остави без разглеждане се е произнесъл с решение, с което го е отхвърлил. Решението на Административен съд гр. Варна е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд