Решение № 3876 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9969/2024 г.
ВАСТрето отделение10.04.2025 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 2521 от 28.06.2024 г.,постановено по адм. дело 449/2023г. по описа на Административен съд Пазарджик, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Еко-Хидроват ООД, със седалище [населено място], община Септември, ЕИК 112619997, против решение РР-5026/27.03.2023 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район.
ОСЪЖДА Еко-Хидроват ООД, със седалище [населено място], община Септември, ЕИК 112619997, да заплати на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, гр. Пловдив, сума в размер на 200 (двеста) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
Мотиви
Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, срещу решение 2521 от 28.06.2024 г., постановено по адм. дело 449/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено негово решение РР-5026/27.03.2023 г. и делото като преписка е върнато за ново произнасяне. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу оспореното пред съда негово решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, Еко-Хидроват ООД, със седалище [населено място], община Септември, чрез адвокат Попова взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен. Производството пред административния съд се е образувано по жалбата на Еко-Хидроват ООД, против решение РР-5026/27.03.2023 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД ИБР), с което е отказано изменение и продължаване на срока на действие на разрешително 301525/23.08.2006 г., последно изменено с решение 452/04.11.2008 г., за водовземане от повърхностен воден обект, р. Марица, в землището на гр. Димитровград, с цел на водовземането производство на електроенергия посредством МВЕЦ Димитровград издадено от директора на БД ИБР, с титуляр Еко-Хидроват ООД. Решението се основа от правна страна на разпоредбите на чл. 78, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите (ЗВ), чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ. От фактическа страна решението на директора на БД ИБР се основава на приетото, че искането е за водовземане от водно тяло, попадащо в защитена зона обявена за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, включени в Раздел 3, точка 3.5.1 от ПУРБ на ИБР 2016-2021 г., а именно, в защитена зона по директивата за местообитанията с код BG0000578 - Река Марица, както и на неизпълнение на условията по издаденото разрешително в частта Срок за извършване на строителството. С обжалваното решение съдът е отменил обжалваното решение. За да постанови този резултат е приел, че е издадено от компетентен административен орган, при спазване на съдопроизводствените правила, но при неправилно приложение на закона. Този извод се основава на това, че не е издадена заповед по чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) от министъра на околната среда и водите към момента на постановяване на обжалвания административен акт, при което не може да се направи извод, че имотът, в който се изгражда МВЕЦ, попада в зона за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ и за него се прилага ограничението на чл. 18ж, ал. 1, т. 4 ЗВ. Отделно от това съдът е приел, че неспазването на срока на издаденото разрешително не се дължи на поведението на дружеството жалбоподател, а на бездействията на административния орган, довели до образуването на множество съдебни производства по обжалване на постановени от него незаконосъобразни административни актове. Решението е валидно и допустимо но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗВ, на които се основава обжалваното пред съда решение на директора на БД ИБР, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и са изпълнени условията на издаденото разрешително. В случая е прието, че водно тяло BG3MA350R039, където попада инвестиционното намерение на касационния жалбоподател попада в защитена зона, обявена за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, включени в Раздел 3, точка 3.5.1 от ПУРБ на ИБР 2016-2021 г. Съответно, според разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗВ изменение на разрешението може да се извършва по молба на лицето, в полза на което е предоставено, в който случай органът проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. При неправилно приложение на закона е прието при установеното по делото в обжалваното решение, че след като не е издадена заповед по чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) от министъра на околната среда и водите към момента на постановяване на обжалвания административен акт за конкретната зона не може да се направи извод, че имотът, в който се изгражда МВЕЦ, попада в зона за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ и за него не се прилага ограничението на чл. 18ж, ал. 1, т. 4 ЗВ. Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, извежда самостоятелна, изрична забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ. Съгласно чл.119а, ал. 1, т. 5 ЗВ зони за защита на водите са и защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване. В разпоредбите на чл. 10 от Закона за биологичното разнообразие подробно е уреден редът за определянето и обявяването на списъка на националните защитени зони, който е различен от реда за обявяване на всяка конкретна зона по чл. 12 от с. з. Според чл. 8, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 5 ЗБР Министерството на околната среда и водите осигурява проучването, оценката и изготвянето на документации за териториите по чл. 7, които съдържат наименование, предмет и цели на опазване на защитената зона и картен материал и координатен регистър на границите на защитената зона. С т. 2 от Решение 122 на МС от 02.03.2007 г. за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна е приет списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, съгласно Приложение 2. В това приложение е включена и защитена зона с код BG0000578, Река Марица, с обща площ 14693.10 ха и територия със същия размер. При неиздадена заповед по чл. 12 ЗБР територията на зоната и обема на защита са тези, определени с решението на МС. Обстоятелството, че инвестиционното намерение попада в границите на защитената зона се потвърждава и от заключението на назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза, която, ползвайки относимите информационни източници по чл. 8 ЗБР изрично сочи, че частта от водното тяло в обхвата на инвестиционното намерение за реализация на МВЕЦ Димитровград попада изцяло в границите на защитена зона BG0000578 Река Марица по Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Съответно, при приложението на чл. 4, параграф 2, трета алинея от Директива 92/43 ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, приетият с решението на МС на РБ списък с решение на Комисията е включен в списъка на териториите от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион и съгласно параграф 5, след включване на дадена територия в списъка, посочен в параграф 2, трета алинея, тя подлежи на разпоредбите на член 6, параграфи 2, 3 и 4. Изложеното се потвърждава от издадената в хода на съдебното производство заповед РД-728 от 19 август 2024 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 12, ал. 6 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие и т. 2 от Решение 122 от 2.03.2007 г. на Министерския съвет , изменено с решения на Министерския съвет 52 от 5.02.2008 г. , 615 от 2.09.2020 г. и 588 от 6.08.2021 г. , предвид решение на Комисията 2009/93/ЕО от 12 декември 2008 г. за приемане съгласно Директива 92/43/ ЕИО на Съвета на втори актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион (нотифицирано под номер C
8039) и Решение за изпълнение (ЕС) 2023/244 на Комисията от 26 януари 2023 г. за приемане на шестнадесетата актуализация на списъка на териториите от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион (нотифицирано под номер С
607) е обявявена Защитена зона BG0000578 Река Марица, включително и в землището на гр. Димитровград. Срокът за извършване на строителството на МВЕЦ по издаденото първоначално разрешение за водовземане е 31.12.2008 г. В този срок строителството не е извършено и по искане на дружеството е изменен с решение от 04.08.2018 г. на директора на БД ИБР на 31.12.2011 г. В удължения срок строителството също не е реализирано. Неправилно е прието в обжалваното съдебно решение, че невъзможността да се извърши строителството в определения в издаденото разрешително за водовземане срок произтича от бездействията на административния орган. От доказателствата по делото не се установява БД ИБР да е препятствала по какъвто и да е начин строителството да бъде извършено, съответно, да бъде изпълнено това условие на издаденото разрешително. Напротив, първоначално определения срок от 2 години и 4 месеца, по искане на Еко-Хидроват ООД, е удължен с три години. Но и в този срок въведеното с разрешителното за водовземане условие не е изпълнено. Не е налице твърдяната от ответника по касация неприложимост на разпоредбата на чл. 118ж, ал.1, т. 4 ЗВ в случая. Съгласно разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите , всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, освен посочените в ал. 1, следва да се приведат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване. Издаденото на дружеството разрешително не е сред посочените в ал. 1, исканията за продължаване и изменение на срока му на действие са направени след влизане в сила на ЗИДЗВ - ДВ, бр. 61 от 2010 г., с който закон са въведени изискванията на чл. 118ж, т. 3 и 4 ЗВ, на които от правна страна се основава оспореният пред съда отказ на директора на БД ИБР. В случая разрешително за водовземане е издадено на 23.08.2006 г., изменено е с решение от 04.11.2008 г., а заявления за изменение и ново продължаване на срока му на действие са подадени на 02.12.2010 г., 29.09.2011 г., 28.01.2014 и 07.07.2015 г., т. е. след влизане на новата правна уредба от 2010 г., при което е налице законово задължение за административния орган да съобрази основателността на искането с въведените нови законови изисквания. Това е сторено с обжалваното пред съда решение, като административния орган се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ЗВ, която постановява, че органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на издадено разрешително, когато молбата е подадена в срока по ал. 1 тогава, когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и когато са изпълнени условията на издаденото разрешително. При липсата на една или повече от тези предпоставки, органът е длъжен да откаже продължаване на срока на действие на издадено разрешително. Несъстоятелно е при това положение позоваването от страна на Еко-Хидроват ООД на разпоредбата на чл. 156е ЗВ. Обстоятелството, че е изготвен доклад за оценка на съвместимостта на МВЕЦ Димитровград с предмета и целите на опазване на защитена зона Река Марица по Закона за опазване на околната среда не основава незаконосъобразност на оспореното пред съда решение на директора на БД ИБР. Инвестиционното предложение не е реализирано в предвидения срок. Искането, отправено до административния орган, е за продължаване на срока на действие на издаденото разрешително за водовземане, каквото водовземане не е осъществено в срок, а съобразно изложеното по-горе, законът не допуска. С оглед гореизложеното съдът намира, че като е приел незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Еко-Хидроват ООД против решение РР-5026/27.03.2023 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, като неоснователна. При този изход на спора основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да му бъде присъдено такова в размер на 200 лева.