Решение № 8463 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5275/2016 г.

Решение № 8463 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5275/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 112 от Закона за здравето/ЗЗ/. С решение № 7 от 28.03.2016 г., постановено по адм. д. № 540/2015 г. Административен съд- Р. е оставил без уважение жалбата на Б. М. Ш. от гр. Р., подадена против Експертно решение (ЕР) № 0688 от заседание № 101/08.10.2015 г. на НЕЛК - С., Специализиран състав по ортопедични болести, с което е отменено ЕР № 4427 от 27.11.2014 г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ-Р. в частта за определения процент трайно намалена работоспособност (ТНР) и с което се определя 46% ТНР на освидетелстваното лице Б. М. Ш. от гр. Р.. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Б. М. Ш. от гр. Р.. Излага съображения, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание от 11.04.2017 г., касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по делото - Национална експертна лекарска комисия, редовно призована, не се представлява. Получен е писмен отговор от процесуалния представител юрисконсулт К. К., в който се оспорва касационната жалба, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение. Счита за неоснователна подадената от Б. Ш. касационни жалба. Твърди, че при постановяване на Решение № 7/28.03.2016 г., по адм. дело №; 540/2015 г., Административен съд - гр. Р. не е допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. Обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно . Не са налице предвидените касационни основания в чл. 209 от АПК. Съдът правилно и законосъобразно е указал на жалбоподателя, на основание на чл. 171, ал. 4 от АПК, че е негова доказателствената тежест за установяване на неправилността на решението на НЕЛК, като това доказване следва да се осъществи посредством съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещи лица - специалисти в областите, към които се отнасят заболяванията на жалбоподателя, по отношение на които същия твърди, че са неправилно оценени от НЕЛК . Заинтересована страна-ТП НОИ-Р.-редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита съдебното решение за правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционинят съд е изложил подробни мотиви по предмета на спора, обсъдил е задълбочено всички писмените доказателства. Безспорно установено е, че с ЕР № 4427 от заседание № 162/27.11.2014 г. на ТЕЛК общи заболявания първи състав при МБАЛ - Р. на освидетелстваното лице Ш. е определена 44 % ТНР, с дата на инвалидност - 13.04.2005 год и срок на инвалидността - пожизнен, при водеща диагноза "Спондилоза". В мотивите на решението е посочено, че са установени: "деформираща спондилартроза с траен ФД, двустранна омартроза с трайни функционални ограничения и ограничен обем на движение в шиен отдел на гръбначен стълб, заедно с хипертония I и II степен..... ". В решението изрично е посочено, че е взето след проведен преглед на Ш.. Жалбоподателят е оспорил експертното решение на ТЕЛК общи заболявания, първи състав при МБАЛ - Р. пред НЕЛК - С., която е отменила обжалваното ЕР № 4427 от 27.11.2014 г. на ТЕЛК общи заболявания първи състав при МБАЛ - Р. в частта по оценка на работоспособността, като определя трайно намалена работоспособност/ТНР/ в размер на 46% в останалата му част ЕР на ТЕЛК е потвърдено. В мотивите на решението е посочено, че е извършен медицински преглед на лицето на 08.10.2015 г., снета е анамнеза и надлежно е описан функционален дефицит на освидетелстваното лице по приетите правила и методики, като за да се определи краен процент - 46 %- по-високият процент, в сравнение с определения от ТЕЛК-Р., е приложена допълнително още една отправна точка за заболяването хроничен тубулоинтерстициален нефрит. Доводите на жалбоподателя пред АС - Р. срещу решението на НЕЛК, а и пред касационната инстанция се свеждат до неправилност на определения процент на ТНР относно ортопедичните заболявания, като жалбоподателят счита, че следва да му се определи по-висок краен процент ТНР. Безспорно е установеното от Административен съд - Р., че обжалваният индивидуален административен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган в границите на неговата компетентност и законосъобразен. Оспореното решение на НЕЛК е постановено от специализиран състав и в съответствие с водещото заболяване на лицето, съгласно чл. 49, ал. 1 Правилника за устройството и организацията на работа на органите медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицина експертизи/ПУРОМЕРКМЕ/, приет с ПМС 83/2010 г. Административният орган е действал в съответствие с правомощието си по чл. 51, т. 2 от Правилника, като е отменил решението на ТЕЛК по отношение на процента ТНР и е постановил ново решение по оценката, с което е определил по-висок краен процент, като е потвърдил решението на ТЕЛК по останалите поводи. При определяне на процента ТНР са спазени изискванията на чл. 63 от Наредбата за медицинските експертизи/НМЕ/, като НЕЛК се е произнесъл не само въз основа на медицинската документация по случая, но и след извършен преглед на лицето / чл. 62 от НМЕ, чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ПУРОМЕРКМЕ/. Безспорно установено е, че в съдебно заседание, проведено на 09.02.2015 г. от страна на жалбоподателя е направено уточнение относно оспорването и е отправено искане до съда за назначаване на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. В последствие с жалба- уточнение с вх. № 693/07.03.2016 г., по описа на съда, жалбоподателя изразява становище че не може да внесе така определения депозит за вещи лица. Поради невнасяне на определения депозит за назначената по делото СМЕ, съдът е указал на жалбоподателя възможността да поиска на основание чл. 63, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК продължаване на срока за внасяне на депозит, както и възможността да направи искане по реда на чл. 83 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за освобождаване от разноски. В съдебно заседание?обаче жалбоподателя изрично е заявил, че се отказва от така допуснатата експертиза, поради което съдът е отменил определението си с което е бил назначена съдебно - медицинска експертиза. Поради липсата на съдебно - медицинска експертиза, която да потвърди доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения от страна на HEЛК при определяне на крайния процент трайно намалена работоспособност в Експертно решение № 0688/08.10.2015 г., АС - Р. решава административното дело възоснова на приетите писмени доказателства. Предвид изложеното, съдът приема, че експертното решение на НЕЛК оспорената му част, се явява законосъобразен индивидуален административен акт и жалбата срещу него следва да остане без уважение. Първоинстанционинят съд е изложил подробни мотиви по предмета на спора, обсъдил е задълбочено всички писмени доказателства съобразил е със законоустановените изисквания при определяне на ТНР. При тази фактическа обстановка по спора, правилно първоинстанционният съдт, с оглед проверката по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, е приел, че решението на НЕЛК е издадено от компетентен орган съгласно чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), в установената форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. При определяне на крайния процент на трайно намалената работоспособност НЕЛК се е произнесла въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, клиничен преглед, изследвания, консултации и данни от наличната медицинска документация. Данните по делото потвърждават извода за законосъобразност на оспореното решение на НЕЛК . При този изход на спора и по повод на направеното искане от ответника по касационното производство-Национална експертна лекарска комисия/НЕЛК/ направено още с отговора на касационната жалба и съобразно разпоредбите на чл. 143, ал. 4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм Д. в. бр. 8/17.01.2017г/ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер от 100 лева. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,