Решение № 14999 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8017/2009 г.

Решение № 14999 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8017/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 233 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалбата на Божидар Георгиев Георгиев от гр. Бургас против Заповед № К-3119 от 07.05.2009 г. на министъра на вътрешните работи, за това, че за периода от 12.04.2007 г. до 13.03.2009 г. е задържал прокурорски преписки № 1240/2004 г. и № 5112/2005 г. в нарушение на прокурорски разпореждания за незабавното им изпращане, като по този начин е възпрепятствал наказателно преследване на извършителите на престъпления, осъществявайки състава на дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание - чл. 245, ал. 1 т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с МВР в качеството му на държавен служител, категория "В" от длъжност "началник на група "ОИД - ГКПП - Аерогара Бургас" в сектор ОИД към РДГП - Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и материалния закон. Конкретните му оплаквания са за това, че обобщената справка от дисциплинарното производство не му е представена за детайлно проучване и даване на възражения, оспорва извършването на вмененото му нарушение, като твърди, че цитираните в заповедта прокурорски преписки не са му възлагани. Ответникът по жалбата - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. С оглед събраните по делото доказателства, находящи се в представената преписка, съдът намира за установено от фактическа страна следното: В обжалваната заповед на жалбоподателя - Божидар Георгиев Георгиев, в качеството на държавен служител в МВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта е връчена на 11.05.2009 г. лично на служителя. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от пощенското клеймо на приложения в преписката пощенски плик, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Дисциплинарното производство против жалбоподателя е образувано със Заповед № К-1601 от 24.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи въз основа на данни за извършено дисциплинарно нарушение, съдържащи се в предложение № 4207/19.03.2009 г. Вмененото нарушение на служебната дисциплина се изразява в това, че за периода от 12.04.2007 г. до 13.03.2009 г. е задържал прокурорски преписки № 1240/2004 г. и № 5112/2005 г. в нарушение на прокурорски разпореждания за незабавното им изпращане, като по този начин е възпрепятствал наказателно преследване на извършителите на престъпления. Деянието е установено при извършени от служители на Районна прокуратура Бургас и Окръжна следствена служба Бургас действия по разследване - оглед, претърсване и изземване в служебното помещение на жалбоподателя, при които в служебната му каса са открити цитираните в заповедта две прокурорски преписки от 2004 г. и 2005 г. В тях са били открити две напомнителни писма от Районна прокуратура Бургас от 2007 г., с които е бил изискан незабавен доклад за изпълнение на мероприятията по преписките. Със заповедта, издадена на осн. чл. 230 от ЗМВР е определен дисциплинарно разследващ орган, на служителя са указани законовите възможности за реализиране на правото на защита. В рамките на дисциплинарното производство, служителят е призован за изслушване или даване на писмени обяснения. Дадени са писмения обяснения, приобщени към дисциплинарното дело. Дисциплинарното производство е приключило от разследващия орган с издаване на обобщена справка № 4849 от 06.04.2009 г., връчена на жалбоподателя при условията на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР - отказ на служителя да я подпише, удостоверен с протокол, подписан от двама служители на МВР. Справката е изпратена на дисциплинарно наказващия орган, въз основа на становище на разследващия орган за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, е издадена обжалваната в настоящото производство заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното правоотношение. Обжалваната в настоящото производство заповед е издадена от дисциплинарно наказващ орган, действащ в рамките на предоставените с разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР правомощия, в изискуемата форма и със съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 246 от ППЗМВР. Проведеното дисциплинарно производство съответства на изискванията, установени в закона и правилника за неговото прилагане. Не се установи нарушение на някое от предвидените за дисциплинарното производство административнопроизводствени правила. Наказанието е наложено в срока по чл. 225 от ЗМВР - обобщената справка и становището на разследващия орган, съдържащи всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство са постъпили при наказващия орган на 15.04.2009 г., а заповедта е издадена на 07.05.2009 г. Възражението, за нарушено право на защита чрез непредоставяне на справката за детайлно проучване с цел даване на възражения, не се споделят от настоящата инстанция. Служителят е бил призован да връчване на обобщената справка, за което лично е получил съответна покана. В същия ден му е предявена изготвената справка, като отказът му да се запознае с нея е удостоверен от двама служители в протокол по чл. 237, ал. 3 от ППЗМВР. В този случай възможността да представи възражения по обобщената справка в срока по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР е била препятствана единствено от поведението на самия служител, отказал да му бъде връчена справката. В хода на дисциплинарното производство е установено извършването на дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1 т. 7 от ЗМВР в хипотезата използване на служебно положение за облага на трети лица. Видно от неоспорените факти, установени в хода на дисциплинарното производство, жалбоподателят, за целият период на служба в ГКПП Аерогара Бургас от 17.05.2004 г. до деня на проверката 13.03.2009 г. - е държал в служебната си каса двете прокурорски преписки - № 1240/2004 г. и № 5112/2004 г., в първата от която е иззет и приложен български международен паспорт във връзка с разследване на документно престъпление - полагане на фалшива виза за Великобритания. Служителят лично е получавал напомнителни писма от Районна прокуратура Бургас за даване на доклад относно действията по разследване на престъпленията. Писмата са прилагани по преписките, но но действия по разследване не са извършвани, преписките не са изпратени на Районна прокуратура Бургас, въпреки изискването им. Възраженията за небрежност в изпълнението на служебните задължения, а не умисъл за извършване на нарушението по чл 227, ал. 1 т. 7 от ЗМВР - според него обстоятелство, изключващо отговорността, основаващи се на твърдението, че не е знаел за съдържанието на двете преписки в служебната му каса, не могат да се споделят от настоящия състав. За реализиране на дисциплинарната отговорност няма значение при коя от двете форми на вина е действал служителят - непредпазливост или умисъл. Всеки служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата на Етничния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - чл. 221, ал. 2 от ППЗМВР. Жалбоподателят, като служител в МВР, заемащ длъжност началник група, с оглед изпълняваните от него права и задължения, свързани с тази длъжност, не само, че е можел, но е бил длъжен да предвиди извършването на дисциплинарното нарушение по чл. 227, ал. 1 т. 7 от ЗМВР и настъпилите от него последици. Предвид изложеното, съдът намира, че вмененото на служителя нарушение на служебната дисциплина съответства на установеното в хода на дисциплинарното производство, същото е извършено виновно от служителя, поради което обжалваната заповед съответства на материалния закон. Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховен административен съд