Решение № 762 от 22.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2014 г.
ВАСIV отделение22.01.2015 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1596 от 13.03.2014 г. по адм. дело № 26/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 762 от 22.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2014 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби. "Минерали индустриали България" ООД град Севлиево, чрез процесуалния си представител адв. Вишанин оспорва решение № 1596/13.03.2014 г. постановено по адм. д. № 26/2014 г. по описа на АССГ в частта на присъдените на дружеството разноски. Излага становище, че неправилно първоинстанционният съд е уважил направеното възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Възразено е и срещу изводите за фактическата и правна сложност на делото. Жалбоподателите - комисия по реда чл. 44, ал. 6 ЗПБ, назначена със заповед на министъра на икономиката и енергетиката и "Мюлер груп" АД град София оспорват решението с възражения за неправилност, като постановено в противоречие с материалния закон. Твърдят, че комисията по провеждането на процедурата не е нарушила разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от Закона за подземните богатства и чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК. Считат за неправилен и извода, че изключването на "Минерали индустриали България" ООД от тръжната процедура е непропорционална мярка. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който се отхвърли жалбата на "Минерали индустриали България" ООД срещу решение на комисията, назначена със Заповед № РД-16-1395/11.10.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката, изменена със Заповед № РД-16-1687/29.11.2013 г. на МИЕТ, обективирано в Протокол № 3А/17.12.2013 г. Касационният жалбоподател "Мюлер груп" АД, претендира присъждане на разноски за производството. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на "Минерали индустриали България" ООД и за неоснователност на касационните жалби комисия по реда чл. 44, ал. 6 ЗПБ, назначена със заповед на министъра на икономиката и енергетиката и "Мюлер груп" АД град София. Върховният административен съд, четвърто отделение, като обсъди данните по делото и доводите на касационните жалбоподатели, намира касационните жалби за допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активнолегитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледани по същество, и трите жалби са неоснователни. Производството пред АССГ е образувано по повод постъпила жалба от "Минерали индустриали България" ООД срещу Решение по протокол № 3А от 17.12.2013 г. на комисията, назначена със Заповед № РД-16-1395/11.10.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката, с която е отказано допускане на дружеството до участие в търг с тайно наддаване за определяне на концесионер за добив на подземни богатства "Саръгьол", гнезда 15 и 16, разположено на територията на община Каолиново, обл. Шумен. Твръденията са, че доводът, с който дружеството е отстранен от участието в търга нередовност на подаденото заявление Е-26-И-206/29.11.2013 г. /несъответствие на удостоверение изх. № 0042-4285/11.12.2013 г. ва ДИТ Габрово/ е негоден аргумент за прекъсване участието му в процедурата. Удостоверението на което се позовава комисията не е сред изискуемите документи по чл. 46 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/. Извършвайки проверка на законосъобразността на акта по реда на чл. 168 АПК, съдът е приел, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочил е, че административният акт е издаден от компетентен административен орган - Комисия, назначена със заповед на министъра на икономиката и енергетиката по реда на ЗПБ, чието основно правомощие е да проведе конкурса и да издаде крайния акт - разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗПБ - неметални полезни изкопаеми. В хода на своята работа комисията е извършила проверка на редовността и допустимостта на заявленията и по реда на чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК е констатирала несъответствия с изискванията, установени в ЗПБ. С акта е отказано допускане на дружеството до участие в конкурса за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3, следователно се прегражда възможността на "Минерали индустриали България" ООД на по-нататъшно участие в конкурса, което обосновава и процесуалната легитимация на дружеството от търсената съдебна защита. Тълкувайки относимите към спора норми на чл. 46, ал. 2 от ЗПБ и чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК, съдът е посочил, че при издаването на оспорения административен акт са извършени нарушения на процесуалния и материалния закон. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗПБ физическите или юридическите лица или техните обединения, кандидати за участие в конкурс или търг за придобиване на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив, подават писмено заявление на български език съобразно обявените изисквания, като в ал. 2 на текста са уточнени документите, които се прилага към заявлението. Сред тях няма посочени документи за удостоверяване спазване на трудовото законодателство. Това изискване е въведено от комисията, която съответно е посочила и реда за удостоверяването на тези обстоятелства - удостоверение, издадено от ДИТ, без уточняване изрично на неговите реквизити. Впоследствие, нарушавайки сама тези свои правила, комисията напълно произволно и незаконосъобразно е разширила кръга на неговите реквизити. Ето защо незаконосъобразно, при условие, че дружеството е представило такова удостоверение от страна на комисията е приета нередовност на документите. Съдът е посочил също така, че отделно от констатираните нарушения, изключването на кандидата от конкурса е непропорционална мярка, която не преследва законна цел. Тъй като мярката не преследва законна цел, не следва да се обсъжда и доколко е подходяща и необходима. При тези съображения е уважил жалбата и е отменил оспорения индивидуален административен акт. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК е осъдил ответника да заплати на "Минерали индустриали България" ООД разноски по делото в размер на 200 лв. от които 50 лв. за внесена ДТ и 150 лева за заплатен адвокатско хонорар. Решението е правилно. За да обоснове възприетия правен резултат, АССГ е обсъдил ангажираните доказателства поотделно и в съвкупност, като на тяхна база коректно е установил релевантните за преценката му юридически факти, по чието съществуване страните не спорят. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗПБ. Настоящата инстанция намира, че въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Изложените в тази връзка съображения, подкрепящи направения извод, за основателност на жалбата на "Минерали индустриали България" ООД се споделят от настоящата инстанция. Решаващият съд е тълкувал и приложил точно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ЗПБ, където са точно изброени документите, които се прилагат към заявлението. Сред тях няма документи за удостоверяване на спазване на трудовото законодателство. В този смисъл правилни и законосъобразни са изводите на съда за нарушение на разпоредбата на чл. 46 от ЗПБ. Изискването за спазване на трудовото законодателства е въведено от комисията в допълнително изработени правила, където е посочен и реда за удостоверяване на съответните обстоятелства. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от условията и реда за провеждане на търга, като минимално изискване за доказване на управленските възможности на кандидата е предвидено през последната година преди провеждане на тръжната процедура той да няма констатирани нарушения на изискванията за опазване на околното среда и на трудовото законодателства, а в случай, че такива са констатирани, предписанията на компетентните органи да са изпълнени. Изпълнението на тези изисквания, съгласно ал. 2 от тези правила се доказват с удостоверения, издадени от съответните РИОСВ и ДИТ, в чиито район кандидатът развива дейност. След като комисията в утвърдените от самата нея привила е посочила по какъв начин следва да се доказва спазването на трудовото законодателства- чрез удостоверение, издадено от ДИТ, без да поставя каквито и да било изисквания към реквизитите на това удостоверение, незаконосъобразно е в хода на производството да се разширява изискванията към съдържанието на информацията в него. Неоснователни са и доводите в касационните жалби на комисията, назначена със заповед № РД-16-1395/11.10.2013 г. на МИЕ и на "Мюлер груп" АД по отношение на приложението на чл. 23, ал. 1 от ЗПБ. В този текст изискването за доказване на необходимите за извършването на съответните добивни дейности управленски и и финансови възможности е формулирано твърде общо, като те са доразвити и конкретизирани именно в чл. 46, ал. 2 от ЗПБ - извлечение от годишни счетоводни отчети за последните три години, препоръки от банкови и други финансови институции, както и от бизнес партньори, декларации за липса на публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК и декларация от управителя или от управителния орган на кандидата за липсата на осъждане за определени видове престъпления. Доколкото изисканото удостоверение не в кръга на документите, изброени от законодателя в чл. 46, ал. 2 ЗПБ, правилни и законосъобразни са изводите на съда за нарушение на тези текстове при издаването на оспорения административен акт. Предвид изложеното, като е отменил Решение по протокол № 3А от 17.12.2013 г. на комисията, назначена със заповед № РД-16-1395/11.10.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Правилни и законосъобразни са изводите на съда и по отношение на присъдените в производството разноски на жалбоподателя "Минерали индустриали България" ООД град Севлиево. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК в конкретния случай са приложими правилата относно дължимостта и присъждането на разноски, уредени в ГПК. В мотивите към решението съдът е съпоставил фактическата и правна сложност по делото, отчел е неоценяемостта на правния интерес и правилно и законосъобразно е определил размера на дължимите раноски съобразно фактическата и правна сложност на делото, като го е намалил, уважавайки възражението за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 АПК. При този изход на спора на касационните жалбоподатели не следва да се присъждат разноски за производството. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационните жалби, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,