Решение № 5716 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12515/2017 г.

Решение № 5716 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12515/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. У. против решение № 5459/25.09.2017 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 8956/2017 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. У., гражданин на И. Р. А. срещу решение № 13908/18.07.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като неоснователна. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Касационните основания, сочени в жалбата са, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при нарушение на материалния закон. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б. чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й, и потвърждаване на решението на АССГ. Върховната административна прокуратура чрез участващия в делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор и в рамките на 14-дневния срок за касационна обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е решение № 13908/18.07.2017 г. на председателя на ДАБ. За да откаже предоставянето на бежански статут, административният орган е приел, че посочената от чужденеца причина, за напускане на страната му по произход - Афганистан има икономически, личен, социален и битов характер, а не е свързана с неговата раса, религия, националност и политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Посочено е също така, че фактите, които са съобщени от чужденеца, не обосновават наличието на основателни опасения от преследване. В решението на административния орган е прието, че не са налице и предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. Установено е, че кандидатът не е бил обект на никакви посегателства и не е претърпял никакво насилие. Административният орган е разгледал случая и от гледна точка на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, приемайки, че спрямо чужденеца не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. По този въпрос, административният орган е анализирал и кредитирал информацията за страната на произход на кандидата, съдържаща се в справка вх. № МД-250/28.02.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ. Административният съд е преценил като неоснователна жалбата на чужденеца, преценявайки оспореното решение на председателя на ДАБ като правилно. Съдът е анализирал всяко едно от основанията, визирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Посочил е, че жалбоподателят не е твърдял да е бил преследван поради своята религия, нито пък е правил твърдения за преследване поради националността му или неговите политически възгледи. Съдът е посочил, че в процесния случай не се твърди и преследване поради принадлежност към определена социална група. Съдът е стигнал до решаващия извод, че от събраните по делото доказателства, не се установявало, чужденецът да е бил обект на преследване от страна на държавата, партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, въз основа на който извод е приел, че административният орган е направил вярна преценка, че по отношение на молителя не са налице предпоставките за предоставянето му на бежански статут. При преценката относно правилността на оспореното решение, с което се отказва предоставяне и на хуманитарен статут, съдът е разгледал в сравнителен план трите вида "тежки посегателства", посочени в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, като при преценката си е съобразил и тълкуването, дадено в решение по дело С-465/2007 г. на СЕС. С. е приел, че административният орган е изпълнил законовото си задължение и е извършил преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата по произход на чужденеца. Съдът е анализирал данните от представената по делото справка за ситуацията в Афганистан, както и данни от доклади на H. R. W. и A. I. въз основа на които е приел, че насилието във всички части на страната, не може да се определи като безогледно. От друга страна, съдът е посочил и данни за голяма част вътрешно разселени лица, въз основа на които е направил извод, че съществуват части от И. Р. А., в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Приел е приложимост на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, доколкото в процесния случай, не се установявало наличието на вътрешен или международен конфликт на територията на цялата държава. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като обосновано и правилно. Съдът подробно е анализирал всички обстоятелства около бежанската история на чужденеца в светлината на законовите изисквания за предоставянето на международна закрила. Въз основа на този подробен анализ съдът е формирал обосновани изводи, че за лицето не са налице предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението административният съд не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Бежанската история на чужденеца не съдържа факти, които сочат на необходимост от предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Не може да се направи извод, че по отношение на чужденеца е осъществено преследване, поради което той не може да се завърне в страната му на произход. Видно от интервюто му е, че той се е оплаквал конкретно от проблеми, които са му се случили докато е бил в училище от 5-и до 8-ми клас, които били свързани с ДАЕШ и талибаните, чиито представители са идвали в училища и са го карали да се присъедин към тях. От информация на самия чужденец, той е напуснал Афганистан 8 месеца преди интервюто в ДАБ ( което е проведено на 7.04.2017 г.) т. е. през есента на 2016 г., по което време вече е бил на възраст -18 години, т. е. доста след възрастта за завършване на 8-ми клас. Т. анализ не съвпада с информацията, съобщена от чужденеца, че притесненията, за които той говори са се случили 1 г. преди да тръгне към Европа. Посочените противоречиви обстоятелства от разказа на чужденеца не могат да обосноват категоричен извод за наличието на индивидуално насочен към личността му сериозен риск от преследване в страната му по произход и основателен страх в него от това. Основателно е преценено от съда, че административният орган правилно е отказал предоставянето на хуманитарен статут. От справките, представени по делото вкл. и тази, представена пред касационната инстанция се установява, че макар да се наблюдават въоръжени сблъсъци, както и активност на екстремисти, които извършват терористични актове и упражняват насилие, не може да се говори за безогледно насилие, вледствие на което само поради присъствието си на територията лицето би било подложено на реална опасност от тежки посегателства. Както правилно е посочил първоинстанционния съд в страната по произход на чужденеца има възможност за вътрешно разселване, която сама по себе си е основание за отказ на хуманитарен статут. При отсъствието на законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила следва да се приеме, че постановеното решение от административния съд, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд