Решение № 8220 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14010/2015 г.

Решение № 8220 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14010/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Б. О." ООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., представлявано от управителя Г. А., против решение № 6105 от 15.10.2015 г., постановено по адм. дело № 4851/2015 г. на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против срещу Уведомително писмо № 01-2600/9874/6.04.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се сочи допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е изследвал всички релевантни за спора факти, не е събрал относимите доказателства, поради което не е отчел нарушенията допуснати от административния орган при постановяването на процесното Уведомително писмо. Касаторът моли решението да се отмени. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", оспорва жалбата и моли решението на съда, като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил като неоснователна жалбата на касационния жалбоподател срещу Уведомително писмо № 01-2600/9874/6.04.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е прекратен агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 за кампания 2012 г. Съдът приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен по материя, територия и време административен орган, в законоустановената форма, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Съдът е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да водят до отмяна на акта. Уведомителното писмо е издадено след изпращането на преписката до компетентния орган, въз основа на влязло в сила решение № 1596/13.03.2015 г. на АССГ по АД № 2687/2014 г., което е образувано по жалба на "Б. О." ООД, поради което същият е бил запознат с това производство и задължението за органа за издаване на акта. При издаване на уведомителното писмо правилно е приложен и материалния закон. Със същото е прекратен агроекологичният ангажимент на лицето, поради неподаване на заявление за плащане от дружеството за 2012 г., при съобразяване с разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на Мярка 214 "Агроекологични плащания". Съдът е приел, че лицата, одобрени за участие по Мярка 214, по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. дължат ежегодно подаване на "заявление за плащане" по смисъла на чл. 7, ал. 2, изр. последно от Наредба № 11/2009 г. до изтичане на ангажимента им в рамките на 5 последователни години (чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г.), като в противен случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 67 от Наредба № 11/2009 г. за прекратяване на агроекологичния им ангажимент. Именно последното е съобразено и приложено от органа в процесния случай, като е съобразено, че при ангажимент, одобрен през 2011 г., лицето е дължало подаване на "заявление за плащане" и през 2012 г. и като не е сторило това, за което няма спор по делото, същият следва да бъде прекратен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. агроекологичните дейности или направления се изпълняват за срок от 5 (пет) последователни години. Срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на "заявление за подпомагане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1, кандидатите за подпомагане подават "заявление за плащане". Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". В случая, от приложените по делото доказателства безспорно се установява, че в периода на поетия през 2011 г. агроекологичен ангажимент, "Б. О." ООД, в качеството си на земеделски производител по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ не е подало "заявление за плащане" по мярка 214 Агроекологични плащания за 2012 г. Правилно и обосновано в конкретния случай съдът е приел, че липсата на подадено "заявление за плащане" не дава възможност да се направи заключение за продължило прилагането на подпомаганите агроекологични дейности и съответно е основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Неоснователни са релевираните с касационната жалба доводи, че във връзка с проверка на Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/, бенефициентът няма право да подава "заявление за плащане". Независимо от извършваните проверки, земеделският производител не е лишен от възможност да изпълнява задълженията си по поетия агроекологичен ангажимент и съответно да подава ежегодно заявления за плащане съгласно чл. 7 от Наредба № 11/2009 г. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда в размер на 300 лв., съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение