Решение № 8453 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15843/2008 г.

Решение № 8453 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15843/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Силвия Димитрова Райчева от гр. София против решение от 06.06.2007 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III ж състав, постановено по адм. дело № 835/2006 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-2-216/03.10.2005 г. на кмета на район "Триадица"-Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 2 ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 1 от НРУУОЖТСО е отменена заповед за настаняване № 20/14.07.2000 г. и е прекратен сключен въз основа на нея договор за наем № 72 от 01.04.2003 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконност на решението, поради лишаване от права на защита. Ответната страна - кмет на район "Триадица"-СО не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за прекратяване на наемно правоотношение за ползване на общинско жилище за законосъобразна- издадена от компетентен орган, в предписаната в чл. 46, ал. 2, изр. 2 ЗОС форма, без съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие със специалната материално разпоредба на чл. 46 ЗОС и целта на закона. Доводите на жалбоподателката относно правото на собственост върху процесния имот, както и за дължимост на консумативни разходи за ползването му от предишен наемател, са отчетени от решаващия състав като ирелевантни за предмета на делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Софийският градски съд е установил правилно и въз основа на представените от страните доказателства относимите по делото факти и е достигнал до верни и законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. По делото безспорно е установено, че жалбоподателката, заедно със сина й Благовест Желязков са настанени в апартамент № 18, в гр. София, кв. Стрелбище, ул. П. Тодоров, бл. 88, вх. В, ет. 7 със заповед № 20/14.07.2000 г. на кмета на СО-район"Триадица". Въз основа на настанителната заповед е сключен договор за наем № 72 от 01.04.2003 г. с 3-годишен срок на действие, в който е уговорено, че ще бъде прекратен при неплащане на наемната цена за повече от два месеца. С обжалваната заповед на основание чл. 46, ал. 2 ЗОС едностранно е отменена настанителната заповед и е прекратено наемното правоотношение, поради неплащане от наемателката на наемната цена за периода 01.09.2004 г. до 30.09.2005 г. в размер общо 492,75 лв. В тежест на жалбоподателката е установяването на положителния факт на погасяване чрез плащане на наемната цена. При липсата на доказателства за това, правилно съдът приема за установени непогасени задължения на наемателката за период повече от 6 месеца. Поради това за наемодателя е възникнало потестативното право едностранно да прекрати наемното правоотношение на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС, което е упражнено с обжалваната заповед. Видно от представения АОС № 712/28.03.2000 г. наетият имот е актуван като частна общинска собственост и няма данни за промяна в собствеността. С оглед така установените фактически обстоятелства правилни се явяват правните изводи на съда за законосъобразност на обжалваната заповед на всички основания по чл. 146 АПК. При наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС прекратяването на наемното правоотношение едностранно от административния орган е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд е отчел като ирелевантни към предмета на спора обстоятелствата свързани с дължимост на консумативни разноски за ползване на наетия имот от предишен наемател. Като такива следва да се счетат и здравословното състояние на наемателката и сина й, както и тежкото й имуществено състояние. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороци, които съставляват касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,