Решение № 13338 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4610/2010 г.

Решение № 13338 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4610/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Мюнир Берди Ростем, без гражданство, роден на хх.хх.хххх г. с. Мизгафт, обл. Хасаке, Сирия, по народност кюрд, срещу решение № 111/8.03.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответникът по жалбата не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата при проверка по реда на чл. 159 от АПК, намира, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, която е участвала в административното производство, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 от АПК съдът, като обсъди основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните писмени доказателства приема за установени следните обстоятелства по административния спор: С решение № 111/8.03.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Мюнир Берди Ростем, без гражданство, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липсата на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на искането. Административният орган е изложил съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В противоречие с наведените от жалбоподателя твърдения, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отказът е постановен след като са обсъдени всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. Административният орган е приел, че наведените от кандидата опасения за преследване заради религията му са неоснователни. Този извод е направен въз основа на прието за установено, че повод за напускане на държавата на произход е обстоятелството, че "мюсюлманите и арабите там (Сирия) се държали лошо с изповядващите юдеизъм ...подигравали ги и ги обиждали", както и факта, че кандидатът не е преживял конкретно посегателство и насилие поради религията си. По отношение на гражданството и по точно липсата на такова у Мюнир Берди Ростем, органът е посочил, че то само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец. Сирия е възприета като държава, в която конституционно е гарантирана свободата на вероизповедание, и чийто официални власти не упражняват преследване спрямо йезидите. Като причина за предоставяне на статут кандидатът сочи също, че като лице без гражданство няма никакви права в държавата си на произход. Други причини по повод напускане на държавата си по произход не посочва. При тези установени обстоятелства в административното производство обжалваното административно решение е законосъобразно и не са налице поддържаните в жалбата основания за отмяна на административния отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарна закрила по реда на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Със становище, изготвено от главен експерт в РПЦ - София в ДАБ при МС, е направено мотивирано предложение да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. От приложените по делото справки относно обществено политическата обстановка в Сирия се установява, че няма груби нарушения на човешките права. Според Конституцията свободата на религията и религиозните практики в Сирия е гарантирана, при положение, че религиозните ритуали и церемонии не пречат на обществения ред. Въз основа осъществена преценка на данните в административната преписка, включително обясненията на лицето, дадени при проведените с него интервюта, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя причина за напускането на държавата му на произход е обидното и подигравателно отношение на мюсюлманите към йезидите. Безспорно че преследване, осъществявано на основание религията на преследвания, от страна на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае да противодейства, с което се нарушават основни човешки права като същото и е достатъчно тежко по своето естество или повтаряемост, може да обоснове необходимост респ. право на закрила под формата на статут на бежанец. В случая обаче, както правилно е приел административния орган, такава необходимост не се установява. Основанията за предоставяне на международна закрила, неминуемо са свързани и предполагат поради своето естество оставянето на ярък и непреходен спомен у човешкото съзнание и психика за преживяното преследване. Обобщаващото позоваване на лошото отношение на всички мюсюлмани спрямо йезидите и липсата на конкретно споделени преживявания, касаещи личността на търсещия закрила и относими като осъществено преследване, определено от време, място, участници, повод, повтаряемост, реакции до и на властите или други условия, обосновават извод за несъстоятелност на поддържаната бежанска история. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобни посегателства не се установяват по делото, а и твърдения в тази насока не са правени от жалбоподателя. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,