Решение № 49 от 8.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 324/2019 г.

Решение № 49 от 8.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 324/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на М. Ж. П. за отмяна на решение № 886 от 25.6.2018 г., постановено по гр. д. № 707 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд ХV граждански състав, с което са отхвърлени предявените от молителя срещу "Евелин" ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 11, том 3, н. д. № 395 от 9.5.2014 г. на нотариус С. З., с който той е прехвърлил собствеността върху имота на дружеството, както и иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикиране на имота. Молителят твърди, че искането му за отлагане на последното съдебно заседание поради негово внезапно заболяване неоснователно е било оставено без уважение, като така е било нарушено правото му на защита. Възможността да ползва защита е била накърнена и по друг начин- не му е било разяснено правото да поиска правна помощ. Освен това не е бил редовно уведомен за решението по делото, поради което е бил лишен от правото да подаде въззивна жалба. Ето защо моли решението на съда да бъде отменено на основание чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Ответникът по молбата "Евелин" ЕООД счита, че молбата е неоснователна, поради което моли тя да бъде оставена без уважение. Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното: С молба вх. № 16276 от 30 май 2018 г. М. Ж. П. е поискал от съда да отложи разглеждането на гражданското дело, насрочено за 31.05.2018 г. поради внезапно влошаване на здравословното му състояние. В подкрепа на твърдението си той е представил амбулаторен лист № 000681 от 28.05.2018 г., издаден от доктор К. М.. В болничния лист е посочено, че основната диагноза е неуточнена бъбречна колика, лицето има оплаквания от болезненост в кръста, повече вдясно, а обективното му състояние е задоволително. Мнението на лекаря е за продължаване на временната нетрудоспособност. Преди това по същата причина са били отложени публичните съдебни заседания, насрочени за 8.02.2018 г. и за 1.3.2018 г. Подадена е била молба за отлагане и на заседанието от 12.4.2018 г., която вече не е била уважена. Изхождайки от тези обстоятелства, съдът е констатирал, че се касае за поредна молба от ищеца за отлагане на делото по здравословни причини. Приел е, че няма данни състоянието му да не позволява да се яви лично в съдебното заседание, поради което е дал ход на делото и е постановил решението, чиято отмяна се иска. Отказът на съда да отложи последното по делото публично съдебно заседание е съобразен с разпоредбите на чл. 142, ал. 2 от ГПК и чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обнародвана в ДВ, бр. 51/2017 г. /. Първата норма предвижда, че съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът и не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Когато пречката за лично явяване е внезапно заболяване, това обстоятелство се удостоверява съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата с медицинско удостоверение по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Молителят е представил две такива удостоверения от "Хигия 2-АГППМП" ООД от 7.2.2018 г. /стр. 106 по описа на съда/ и 26.02.2018 г. /стр. 115 по описа на съда/, което е наложило отлагането на публичните заседания, насрочени за 8.02.2018 г. и за 1.3.2018 г. За заседанието, проведено на 31.05.2018 г., такова удостоверение не е било представено, а амбулаторният лист не съдържа данни, от които може да се заключи, че страната не е в състояние да се яви лично пред съда. Следователно не е било допуснато твърдяното от молителя нарушение на съдопроизводствените правила, което да доведе до лишаването му от възможност да участва лично в последното публично съдебно заседание. Другият довод на молителя е, че не му е връчено редовно съобщението за решението по делото по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК. За да се приложи тази разпоредба, той е следвало да бъде предупреден за последиците от неизпълнението на задължението по чл. 41, ал. 1 от ГПК, което не било сторено. Отсъствието от адреса трябвало да бъде доказано с протокол на призовкаря, удостоверяващ поне три опита за връчване в продължение на повече от месец, какъвто протокол в случая не е налице. Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено напускането му, не е основание за прилагане на чл. 41, ал. 2 от ГПК. Настоящата инстанция приема, че в конкретния случай връчването на съобщението за решението е било извършено при спазване разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК. В исковата молба молителят е посочил постоянния си адрес в [населено място] и съдебен адрес в [населено място]. В първата призовка, с която е връчена на 7.4.2017 г. на съдебния адрес, молителят е уведомен за задължението си по чл. 41, ал. 1 от ГПК да посочи новия си адрес при отсъствие от стария повече от един месец. Следователно доводът, че не е бил предупреден за последиците от неизпълнение на това задължение, е несъстоятелен. След като с молба от 31.10.2017 г. адвокат Д. И. е уведомил съда, че повече не може да изпълнява функцията на съдебен адресат, молителят на два пъти е бил призован лично на адреса в [населено място]- на 13.11.2017 г. и на 21.12.2017 г. /стр. 77 и стр. 98 по описа на съда/. На 12.02.2018 г. връчителят на призовката за публичното съдебно заседание за 1.3.2018 г. е отбелязал, че по сведение на господин Д. от апартамент № 11 лицето не живее на адреса от една година/стр. 128/. При връчване на съобщението за решението на адреса в [населено място] на 3.7.2018 г. призовкарят е извършил същото отбелязване. Затова с резолюция от 5.7.2018 г. съдията е приел, че е налице редовно уведомяване на молителя за решението по делото съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК. От съвкупната преценка на тези обстоятелства/сведенията на съседа и изявленията на връчителя/ следва да се приеме, че молителят е напуснал адреса най-малко за периода между двете отбелязвания на връчителя-от 12. 02. до 3.7.2018 г., който е по-продължителен от един месец. В такъв случай за него се е породило задължението да посочи новия си адрес, за което задължение е бил многократно уведомен с редовно връчените призовки. Ето защо разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК е била правилно приложена връчването на съобщението за решението трябва да се счита за редовно. Цитираното от молителя решение на ВКС не е относимо към случая, тъй като не се касае за обикновено отсъствие на страната, а за установено напускане на адреса за повече от един месец. Определенията на ВКС са израз на по-стара практика, постановена за изясняването на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК, която вече е коригирана в този смисъл с изменението в ДВ, бр. 86 от 2017 г. Следователно не е нарушено и правото на молителя да подаде в срок въззивна жалба срещу решението. Във всички редовно връчени на молителя съобщения по делото е посочена дадената му възможност с писмена молба да поиска предоставянето на правна помощ. Ето защо липсата на правна помощ се дължи на неговото бездействие, а не на процесуален пропуск на съда. По тези съображения настоящата инстанция приема, че по всички твърдения на молителя не е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, поради което молбата за отмяна на решението на Пловдивския окръжен съд е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение