Решение № 8965 от 2.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1759/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Тодорова, подадена чрез адв. Г. Манолов от АК Перник, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение 441/ 05.11.2019 г. по административно дело 344/ 2019 г. на Административен съд Перник. В жалбата са изложени твърдения, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Касационният жалбоподател счита, че съдът е допуснал грешка при прилагането на нормите на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Излага съображения за необоснованост на решението, поради приетото в него, че действията на служители на Главна дирекция "Национална полиция" (ГД НП) са законосъобразни. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да се уважи предявената претенция. Касационният жалбоподател в писмена молба от 16.02. 2021 г. моли да се отмени решението на АС Перник и да се уважи изцяло предявения иск. Ответникът- Главна дирекция "Национална полиция" в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и изходяща от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт Административен съд- Перник е ОТХВЪРЛИЛ, предявения от П. Тодорова, иск против ГД НП за присъждане на неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 13.05.2019 година до окончателно й изплащане, като неоснователен и недоказан. Решаващият съд е намерил, че предявения иск е допустим, като предявен от лице, претендиращо неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно действие искане с Писмо рег. 3286р-35808/29.08.2017 година, чрез подаване на сигнал до Бюро СИРЕНЕ /SIRENE Supplementary Information Request at the National Entries Искане за допълнителна информация във връзка с националните сигнали/ за поставянето на П. Тодорова под наблюдение със статут на лице, подлежащо на дискретно наблюдение за срок от 1 година. Приел за безспорно от събраните по делото доказателства, че действително ГДНП е правила искания до директора на ДМОС към МВР, но същите са извършвани в резултат на осъществяване на функционалната компетентност на ГДНП, съгласно закона. Преценил е, че с оглед на гореизложеното действията /исканията/ на ГДНП с Рeг. У-31081/11.03.2014 година, peг. 3286р-48573/07.12.2016 година и с peг. 3286р-35808/29.08.2017 година са направени законосъобразно, в резултат на упражнени правомощия от служители на ГДНП в рамките на функционалната компетентност на ГДНП, определена съгласно ЗМВР и другите подзаконови актове по неговото прилагане, като същите не са отменени по съдебен или друг ред като незаконосъобразни, поради което не са налице незаконосъобразни действия от страна на орган или длъжностно лице на ГДНП, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред. Изложеното в исковата молба не е вследствие на незаконосъобразни действия на ГДНП, относно въведения сигнал за дискретно наблюдение, а представлява затруднение при работа с АИС ИД и НМАП НШИС II от страна на служителите на МВР, по време на извършваните от тях полицейски функции. С оглед на посоченото решаващият съд е приел, че в случая не са налице изискуемите кумулативни материални предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с претендираните неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Поради това подадената искова молба е била отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС Перник е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът не е установил релевантните за случая факти. Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неговото съдържание отговаря на предмета на делото и спорните въпроси с изложени конкретни правни изводи чл.172а АПК. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на съдебния акт, поради противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. АС Перник правилно е отхвърлил предявения иск, като неоснователен. В конкретния случай, първоинстанционният съд обосновано е установил липсата на предвидените в закона материални предпоставки за основателността на иск, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК: Не е било установено незаконосъобразно действие от страна на орган или длъжностно лице на ГДНП, при или по повод изпълнение на административна дейност. Понятията "действия" и "бездействия" законодателят е дефинирал в чл. 250 и чл. 256 АПК. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, адм. съд е извел обоснован правен извод за недоказаност на хипотезата на чл.250 от АПК. Действията на длъжностните лица на ответника по иска, не са незаконосъобразни, а са в изпълнение на законовите задължения, които са извършени при наличието на фактически основания за това. Съгласно цитираният в Постановлението от 27.11.2017 г. на Окръжна прокуратура- Кюстендил- чл. 45 от Инструкция 812з-813/9.07.2015 г. на Министерството на вътрешните работи в случаите, когато при гранична проверка се установи, че лицето, неговите вещи, управляваното от него пътно превозно средство или представеният документ за пътуване са обекти в ШИС, граничният полицай предприема следните действия: 1. предприема мерки лицето да не напусне района, където се извършва контролът, 2. уведомява началника на смяната или командира на отделение, 3. изпълнява указанията в съобщението и мярката спрямо издирвания обект. От това следва, че извършените от граничните служители действия, станали причина за забавянето на ищцата при преминаване на границата с Република Северна Македония, представляват изпълнение на възложените им задължения. Законосъобразен е направеният от административния съд извод относно действията на служителите на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи- Перник. Съдът ги е съпоставил с очертаните в чл. 69 и чл. 70 от Закона за Министерството на вътрешните работи и в чл. 69, т. 4 от Правилата за работа на Бюрото СИРЕНЕ и потребителите с право на достъп до данните в Шенгенската информационна система полицейски правомощия и е направил законосъобразен извод за отсъствието на нарушения, извършени от тяхна страна. Направената от първоинстанционния съд преценка на относимия закон се споделя от касационната инстанция. Искането за въвеждането на информацията в Шенгенската информационна система изхожда от компетентен орган, който е спазил нормативноустановения ред за подаването на сигнал, поради което сигналът е бил надлежно регистриран. Неоснователно от касатора се поддържа, че Бюро СИРЕНЕ към Министерството на вътрешните работи следва да контролира законосъобразността на основанието за въвеждане на данните относно лицата. Компетентните органи, между които и Бюрата СИРЕНЕ, отговарят за законосъобразното въвеждане на данните, за достоверността, точността и актуалността им (чл. 10, ал. 1 от Наредба 8121з-465 за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република България). Тези нормативни изисквания, що се отнася до разглеждания случай, са спазени. По делото съществуват данни, че въвеждането на сигнала срещу П. Тодорова е свързано с провеждана от Министерството на вътрешните работи оперативно-издирвателна дейност по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗМВР. Оперативно-издирвателната дейност на Министерството на вътрешните работи не е административна, а правоохранителна дейност, поради което целта и основанията за извършването й, предвидени в чл. 9 ЗМВР, не подлежат на контрол за законосъобразност по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В този смисъл е Решение 12114 от 30.09.2020 г. по адм. дело 8894/2019 г. на ВАС трето отделение. Липсата на първата предпоставка от релевантната норма на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Целта на ЗОДОВ е обезщетителна и възстановителна с оглед чл.4, ЗОДОВ, чл.82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В случая тази правораздавателна, функция не следва да се приложи, тъй като ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин наличието на предпоставките на чл.230 АПК, чл.1, ал.1 и чл.4 ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд трето отделение,