Решение № 2957 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11700/2009 г.

Решение № 2957 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11700/2009 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП и Иван Георгиев Иванов, действащ като ЕТ "Техносвет - Иван Иванов", с. Присово, община Велико Търново, срещу решение № 370/10.07.2009 г. по адм. дело № 137/2009 г. на Административен съд, гр. Велико Търново. Касаторът - директор на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта му, с която е отменена частта от ревизионен акт /РА/ № 800418/25.11.2008 г., издадена от орган по приходите на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърдена с решение № 34/26.01.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", отнасяща се до отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6000 лв. по фактура № 176/14.05.2008 г., издадена от "Лъч консулт" ЕООД и присъдени разноски в полза на другата страна в размер на 976, 64 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно в обжалваната част - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу РА в тази му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Директорът на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне в сила на решението в обжалваната от другия касатор част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция пропорционално на интереса по жалбата на едноличния търговец. Касаторът - Иван Георгиев Иванов, действащ като ЕТ "Техносвет - Иван Иванов", с. Присово, община Велико Търново, обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2600 лева, съответните лихви и присъдените на другата страна разноски в размер на 180,20 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно в обжалваната част - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на РА в тази му част и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Страната в писмен отговор чрез процесуалния си представител иска оставяне в сила на обжалваната от директора на дирекция "ОУИ" част от решението и присъждане на разноските за касационната инстанция по тази част от спора. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново и неоснователност на другата касационна жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, е неоснователна. За да постанови обжалвана от този касатор част от решението, съдът е приел, че са били налице всички условия за приспадане на данъчен кредит по фактурата на "Лъч Консулт" ЕООД от м. 05.2008 г., която е за рекламна услуга със срок за изпълнение - м. 05.2009 г., който е извън ревизираните данъчни периоди. През м. 05.2008 г. е извършено плащане, което се явява авансово, същото е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, при което данъкът става изискуем. Предвид изложеното не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС - неправомерно начислен ДДС, при който не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Неоснователно е възражението, че липсата на вписване във фактурата на "авансово плащане", води до необоснованост на извода, че е налице такова плащане. Съдът правилно е тълкувал всички доказателства по делото и е изследвал какви престации са разменени, а не се е ограничил единствено до съдържанието на фактурата. Доколкото срокът за изпълнение на договора е извън ревизирания период, предположенията на касатора за последващото развитие на правоотношенията между доставчика и ревизирания субект, не сочат на незаконосъобразност на решението. Към процесния данъчен период данъкът е начислен с основание предвид извършеното плащане - чл. 25, ал. 6 ЗДДС (отм.). Отделно от това по делото не е било спорно, че още към този момент рекламната визитка е била вече изготвена от доставчик в неговия сайт, но по изложени от съда мотиви, същият е приел, че услугата не е била завършена и затова плащането я предхожда. Разгледана по същество, касационната жалба на Иван Георгиев Иванов, действащ като ЕТ "Техносвет - Иван Иванов", е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1000 лева по два броя фактури, издадени от "Шапков" ЕООД от м. 05.2008 г. за доставка на услуга - работа с трактор и багер, тъй като същите не са свързани икономическата дейност на получателя - чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Услугите са извършени по отношение на имот, придобит от лицето Иван Иванов като съпружеска имуществена общност, преди регистрацията му като ЕТ и невключен в предприятието на ЕТ по реда на чл. 27, ал. 3 ЗДДФЛ, за което се изисква и нотариално заварена декларация от съпругата, каквато в случая не е налице. Договорът между физическото лице и същото физическо лице като ЕТ за ползване на реална част от имота не поражда исканите от него правни последици, защото представлява договаряне сам със себе си, което е недопустимо и представлява заобикаляне на цитираната материалноправна данъчна уредба на ЗДДФЛ. В съответствие с чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС е и отказът за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 10/18.03.2008 г. на "Трансимпекс" ЕООД за "услуга по договор" в размер на 600 лв., тъй като договорът е за сътрудничество и осъществяване на съвместна дейност в областта на обслужване, монтаж, демонтаж и т. н. на мотоскутери, мотоциклети и т. н. Неконкретизираната услугата, в случай, че е извършена, е насочена към създаване на нов субект на данъчното право по смисъла на чл. 9, ал. 2 ДОПК - гражданко дружество по ЗЗД, а не към самостоятелната икономическа дейност на ЕТ. Решението е правилно и в тази си част. Обоснована е преценката за непораждане на правни последици от договора на Иван Иванов с ЕТ "Техносвят - Иван Иванов" при наличието на императивна уредба за начина на включване на вещи СИО в предприятието на ЕТ и оттам фактурираните услуги правилно са третирани като такива, несвързани с икономическата дейност на лицето. Наличието на ателие в двора на имота, използвано от касатора за дейността му като ЕТ, само по себе си, не може да доведе до обратния извод. Доводите му за реалност на извършените услуги са неотносими към мотивите на съда. По отношение на неназованата услуга, фактурирана въз основа на договора за гражданско дружество, всички доводи на касатора се свеждат до това, че реално е осъществена при използване на налично транспортно средство и надлежно осчетоводена. При липса на конкретизация на услугата, за настоящия съдебен състав липсват и доказателства за осъществяването и. Законосъобразни са разсъжденията, че услугите, свързани със създаване на гражданско дружество, което на основание чл. 9, ал. 2 ДОПК, е самостоятелен субект на данъчното право, не са с свързани със независимата икономическа дейност на съдружниците поотделно. Съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Решението е правилно изцяло, включително и в частта за разноските, които са присъдени съобразно интереса по уважената и отхвърлена част от жалбата срещу РА. За настоящата инстанция не следва да се присъждат разноски, тъй като директорът на дирекция "ОУИ" не е представляван от юрисконсулт в качеството му на ответник по касационната жалба на другата страна, а физическото лице, действащо като ЕТ не е представило доказателства за направени разноски за производството пред ВАС в качеството на ответник. Заплатената от него ДТ като касатор не може да му бъде присъдена с оглед изхода на делото по касационната му жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "А" отделение