Решение № 6214 от 23.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив против решение 2249/19.11.2021 г. по адм. дело 822/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, които съставляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в жалбата моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът А. Иванова, чрез адв. В. Тенева изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С Решение 2249/19.11.2021 г., постановено по адм. дело 822/2021 г., Административен съд - Пловдив е обявил нищожността на Решение 2153-15-76/09.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане РНП-1-4-15-00843654/19.11.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив и са присъдени разноски. Съдът е приел, че за спорния период от второто разпореждане има влязло в сила решение по същия предмет, между същите страни и в производството не е била доказана недобросъвестността на жалбоподателката да се е възползвала от неистински документ или документи с невярно съдържание. Направени са изводи, че недобросъвестността следва да се докаже с неоспорими факти от административния орган. Решението на административни съд е правилно. От фактическа страна е установено, че с разпореждане [номер] протокол ПР-2083/10.12.2013 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от Кодекс за социалното осигуряване /КСО/ на ръководителя на пенсионното осигуряване с разпореждане 71/13.11.2000 г. и всички следващи са изменени и е бил определен размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, считано от 02.10.2000 г. от втора и трета категория. Било е наредено на Иванова да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за ОСВ за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2013 г. в размер 11 415,65 лева главница и 5 679,77 лева закъснителна лихва. Недоволна от резултата, Иванова е обжалвала разпорежданията пред горестоящият административен орган и директорът на ТП на НОИ Пловдив се е произнесъл с решение 30/20.02.2014 г. При съдебно обжалване на визираното решение, Административен съд Пловдив е отменил административния акт на директора на ТП на НОИ Пловдив в частта в която е било разпоредено да се възстановят от Иванова неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.01.2008 г. до 31.12.2013 г. и решението е влязло в сила. Пет години след това с разпореждане РНП-1-4-15-00843654/19.11.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив на основание чл. 98, ал. 2 във вр. с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО е било разпоредено А. Иванова да възстанови недобросъвестно получена сума за лична пенсия за ОСВ за времето от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г. в размер на 16 493,37 лева от които главница 8 168,62 лева и лихва в размер на 8 324,75 лева. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. От текста на разпоредбата следва, че предпоставките за приложението й са следните: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения акт с влезлия в сила съдебен акт. В конкретния случай от данните по делото правилно административният съд е приел, че са налице и двете условия за приложение на чл. 177, ал. 2 от АПК. С влязло в сила съдебно решение 1895 от 15.10.2015г. по адм.дело 782/2014г. на Административен съд - Пловдив е отменено решение 30/20.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив в частта, която е предмет на спора в първоинстанционното производство по настоящото дело. При новото произнасяне административният орган не се е съобразил със съдебното решение и е издал административен акт, който правилно съдът е обявил за нищожен. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т.е необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т.е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това за което и тези, спрямо които властническия държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие - страни, основание и предмет - чл.177, ал.1 АПК. Влязлото в сила съдебно решение 1895 от 15.10.2015г. по адм.дело 782/2014г. на Административен съд - Пловдив, с което се отменя административния акт има действие спрямо всички според разпоредбата на чл.177, ал.1 от АПК. Повторно издаденият акт със същото съдържание като отменения, не поражда правни последици. Еднакво е съдържанието, когато са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания. Администрацията е обвързана от съдебните решения по административни дела, и в частност, в настоящия случай. Неотносими за настоящия спор са всички повторно обсъждани обстоятелства, по които съдебните инстанции са се произнесли при разглеждането на първия в части отменен административен акт. Налага се извод, че решението на Административен съд Пловдив, с което административният акт е обявен за нищожен, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, като е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. При този изход на спора, претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също се явява неоснователна и не следва да се уважи, но следва да бъде уважена претенцията на ответника по касация за разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в пълния й размер от 600,00 /шестстотин/ лева, тъй като същата е доказана с представен договор за правна защита и съдействие от 14.01.2022 г., приложен списък с разноски по чл. 80 от ГПК и платежно нареждане на цитираната сума по банков път. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,