Решение № 210 от 30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 70/2013 г.

Решение № 210 от 30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 70/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Апелативна прокуратура - П. срещу решение от 24.10.2012 г., постановено по гр. д. № 1084/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.06.2012 г. по гр. д. № 474/2012 г. на Пловдивски окръжен съд за уважаване на предявения от П. А. М. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 25 000 лв. Касационното обжалване е допуснато с определение № 481 от 17.04.2013 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС № 4/23.12.2968 г., както и в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер - решение № 337 от 22.06.2010 по гр. д. № 1381/2009 на IV г. о. на ВКС, решение от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ВКС, III г . о., решение № 149/2.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието "справедливост", изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент, необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът П. А. М. оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на П. А. М. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ сумата 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл. 20 НК, по което ищецът е оправдан, както и от незаконно задържане за срок до 72 часа за времето от 20.11.2008 г. до 21.11.2008 г. Установено е, че с постановление от 20.11.2008 г. по дознание № 3М/С-378/2008 г. на РУ на МВР [населено място], П. А. М. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1,пр. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК; с постановление на Окръжна прокуратура - П. от същата дата - 20.11.08 г. е постановено задържането му на основание чл. 64, ал. 2 НПК за срок от 72 часа в ОЗ "Следствени арести" - [населено място], считано от момента на предявяване на обвинението /в 16 часа 31 мин. на 20.11.2008 г. - видно от данните в постановлението за предявяването му/. С постановление от 21.11.2008 г. прокурор при Окръжна прокуратура - П., е отказал да изготви искане по чл. 64, ал. 1 НПК за постановяване на мярка за неотклонение "задържане под стража" и е постановил да се вземе мярка за неотклонение "парична гаранция в размер на 1000 лв. С постановление от 21.11.2008 г. за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, след доклад на прокурора, дознател при РУ на МВР - [населено място] на П. М. е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 1000 лв., вносима в петдневен срок /постановлението е предявено в 13 часа 21 мин. на П. М./. С постановление от 4.03.2009 г. по дознанието, П. М. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 вр. с чл. 115 вр. с чл. 20 НК с взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 1000 лв. С присъда № 53 от 13.05.2010 г. по нохд № 1731/2009 г. на ОС-Пловдив Петър М. е признат за невинен и е оправдан поповдигнатото обвинение в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 вр. с чл. 115 вр. с чл. 20 НК за това, че на 16 срещу 17.11.2008 г. в [населено място] в съучастие като съизвършители помежду си и с обвиняемия Й. А., умишлено са умъртвили С. А. К., като деянието е извършено по начин особено мъчителен за пострадалия и с особена жестокост. Присъдата е потвърдена с решение № 48 от 31.03.2011 г. на АС-Пловдив по внохд № 354/2010 г., оставено в сила с решение № 367/21.10.2011 г. по н. дело № 1913/2011 г. на ВКС. Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 25000 лв. От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 /сега ал. 3/ ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано и принципно търпените /респ. ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на задържането под стража като мярка за неотклонение по него. Установено е със събраните доказателства как П. М. е понесъл наказателното преследване срещу него. Необосновано обаче е прието, че обвинението и проведеното наказателно производство са оказали особено негативно въздействие върху психиката на ищеца. Не е отчетено, че в случая не са установени претърпени вреди над обичайните и с трайни и неотстраними последствия - нито като негативно отражение в психиката на лицето, нито в социалния дискомфорт. В случая не водят до увеличаване на вредните последици за лицето и сроковете, в които е проведено наказателното производство с привлечен обвиняем и задържането под стража по чл. 64, ал. 2 НПК, тъй като наказателното производство е проведено при спазване на изискванията за разумен срок, въведени с чл. 6 ЕКПЧОС - наказателното производство срещу М. е продължило около две години и четири месеца и задържането под стража е до 72 часа. Неправилно е прието, че забраната за напускане пределите на страната е имала негативни последици за лицето. По делото няма данни да му се е налагало, да е поискал и да му е отказано напускане пределите на страната през периода на забраната. Като се вземат предвид установената продължителност на наказателното преследване и на задържането под стража, тежестта на престъплението, за което е бил обвинен, и претърпените от това обвинение от ищеца душевни страдания, възрастта му /роден е през 1974 г./, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 5000 лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. В останалата част до размера 25000 лв. претенцията е завишена. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила за размера 5000 лв. и се отмени за размера над 5000 лв. до присъдения размер 25000 лв. и в тази част искът се отхвърли като неоснователен. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение